4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
С., 21.04. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1263 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Ц. Д. от [населено място], приподписана от адв. Р. М. от АК-С., против въззивно решение № 146 от 17.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 287 по описа за 2015 г. на Разградския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 273 от 19.08.2015 г. по гр.д. № 488/2015 г. на Разградския районен съд, са отхвърлени предявените искове от Л. Ц. Д. против Б. И. А. от [населено място], с правно основание чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетения за причинените й имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, в размери съответно 1 111,10 лв. и 10 000 лв. Релевира касационните основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката твърди, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на спора, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са свързани с неправилната преценка на въззивния съд относно липсата на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, поради необсъждане на събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните в тяхната взаимна връзка и обусловеност, както и относно причинно-следствената връзка между противоправното поведение на ответника и уврежданията на ищцата и разграничението между деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД, за които твърди, че са обусловили изхода на делото и са решени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 370 от 11.11.2011 г. по гр.д. № 1740/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, което представя.
Ответникът по касационната жалба Б. И. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. М. от АК-Р. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба на Л. Ц. Д. в частта й, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 45 ЗЗД за причинените й имуществени вреди в размер на 1 111,10 лв. в резултат на деликта е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но същата е процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като цената на този обективно съединен иск е под 5 000 лв., поради което в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а в частта й, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 45 ЗЗД за причинените й неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. в резултат на деликта, същата е редовна и допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, като цената на иска над 5 000 лв.
За да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД въззивният съд е приел, че в случая ищцата, чиято е доказателствената тежест, не е установила наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД, а именно: вина, противоправно поведение, вреда(имуществена или неимуществена по своя характер), причинна връзка между търпяното от пострадалата и виновното, респ. противоправно поведение на дееца/деликвента. В тази връзка е приел, че към датата 21.01.2015 г., на която ищцата е паднала и получила претендираните за обезвреда телесни увреждания(счупване на лъчева кост на лява ръка в областта на гривнената става; охлузвания и насинявания по кожата в лява половина на челото; т.нар.”очилат хематом” в областта и на двете очи; охлузване по гърба на носа, по пръстите на лявата и дясна ръка; охлузвания по двете колена и долната половина на дясната подбедрица; контузия на долна устна, с кръвонасядане и разкъсване на лигавицата; разклащане от втора степен на първи долен зъб вдясно, на първи и втори долни зъби вляво) на мястото на инцидента е имало, както поставена от ответника скоба за закрепване на гаражна врата, така също и денивелация с наклон от гаража към пътя и настилка със значителни неравности. Приел е за установено, че падането е станало през зимата и в тъмната част на денонощието, както и че към този момент пострадалата е страдала и от захарен диабет и че всяко едно от тези обстоятелства само по себе си е възможно като причина за претърпените от ищцата увреждания като спъване в скобата, в неравностите на терена, загуба на равновесие поради наклонената повърхност на терена и зимните условия, както и поради невземане на поддържащите инсулинозависимостта й медикаменти. Приел е също така, че няма свидетели очевидци на самото падане и начинът по който то е причинено, а свидетелите са се притекли в помощ на пострадалата едва след като тя се е намирала на земята в близост до металната скоба, поставена от ответника, като описания от нея механизъм на падане е опроверган от заключението на назначената по делото СМЕ, в което се сочи, че в областта на лявото ходило не са установени увреждания с давност, относима към датата на инцидента, поради което исковете се явяват неоснователни. Освен това съдът е приел, че искът е недоказан и по причина, че установените по делото факти не сочат на предявената по реда на чл. 45 ЗЗД деликтна отговорност, а на отговорност по чл. 50 ЗЗД – вреда, причинена от намираща се под надзора на ответника вещ, с какъвто иск съдът не е бил сезиран.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по повдигнатия от касаторката процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото, уточнен от настоящата инстанция, съобразно т. 1 от ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно за задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните в тяхната взаимна връзка и обусловеност във връзка с установяване наличието на фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД като при преценката да съобрази научните, логическите и опитните правила, който въпрос с обжалваното решение е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, а именно служебно известните на съда решение № 401/11.01.2012 г. по гр.д. № 327/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 554/08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 250/21.11.2012 г. по гр.д. № 1504/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК и свързани с приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК и в тази връзка и по въпросите относно наличието на причинно-следствената връзка между противоправното поведение на дееца и уврежданията на пострадалия, както и относно разграничаване на отговорността по чл. 45 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД, разрешен от въззивния съд в противоречие с представеното от касаторката решение № 370 от 11.11.2011 г. по гр.д. № 1740/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК.
На касаторката следва да се укаже, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението, следва да внесе по сметка на ВКС дължимата държавна такса в размер на 200 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа ГПК/2008 г./, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 146 от 17.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 287 по описа за 2015 г. на Разградския окръжен съд, в частта му с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от Л. Ц. Д. от [населено място] срещу Б. И. А. от [населено място], за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от непозволено увреждане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба вх. № 294 от 22.01.2016 г. на Л. Ц. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 146 от 17.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 287 по описа за 2015 г. на Разградския окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Л. Ц. Д. срещу Б. И. А. от [населено място] иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата от 1 111,10 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди от непозволено увреждане.
Указва на Л. Ц. Д. от [населено място], ул. „Искър № 16, бл. „Искър”, вх. А, ап. 3, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 200 лв. и представи документ затова в канцеларията на съда, като в противен случай производството по делото пред ВКС ще бъде прекратено.
Определението в частта му, с която жалбата на Л. Ц. Д. от [населено място] е оставена без разглеждане, може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на касаторката пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК.
След влизане в сила на настоящото определение и внасяне на държавната такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: