1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
С., 28.02. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. гр.д. № 1285 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], приподписана от гл. юрисконсулт С. Д., срещу въззивно решение № 190 от 24.09.2012 г. по гр. дело № 377/2012 г. на Сливенския окръжен съд, с което е отменено решение № 147 от 29.05.2012 г. по гр.д. № 176/2012 г. на Районен съд, [населено място] и е постановено ново, с което уволнението на М. Д. В. е признато за незаконно, отменена е заповед № 928 от 22.12.2011 г. на кмета на общината, с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ, В. е възстановена на заеманата до уволнението длъжност “старши специалист” в отдел “Бюджет, Т. и У.”, и общината е осъдена да заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 5453.70 лева.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по правните въпроси- подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за професионалната квалификация и нивото на работа на включените в подбора работници или служители; за задължението на съда да изложи мотиви по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ и как се определя размера на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ. Поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение на тези въпроси е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и че те се решават противоречиво от съдилищата – основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Посочено е и основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба М. Д. В., чрез процесуалния представител- адвокат Р. М. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като приетото от въззивния съд не е в противоречие със съдебната практика, както и че не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което е допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените от М. Д. В. срещу [община] исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ въззивният съд е приел, че е налице посоченото в заповедта уволнително основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата, но че извършеният подбор по чл.329 КТ е незаконосъобразен, тъй като в изготвения от комисията по подбора протокол липсвали конкретни данни относно професионалната квалификация на служителите между които е извършен, изводът, че служителката С. Г. в по-голяма степен притежавала качества и умения за изпълнение на работата и работела по-добре не бил основан на конкретни критерии и оценки, т.е. че критериите по чл.329, ал.1 КТ са приложени формално. В обобщение е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна и е уважил исковете по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ.
По обуславящият изхода на спора материалноправен въпрос – спазени ли са критериите, установени в чл. 329 КТ при извършения подбор и относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя в задължителна съдебна практика, установена с ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че преценката на работодателя по чл. 329 КТ – кой от работниците и служителите има по-добра квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Настоящият състав намира, че не е налице критерият за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – приетото във въззивното решение по въпроса за обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя, е в съответствие със задължителната практика на ВКС, установена по реда на чл. 292 ГПК с цитираното тълкувателно решение, според която при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, подборът e част от правото на уволнение, затова при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. С обжалваното решение съдът е извършил такъв съдебен контрол, като е приел, че подборът е незаконосъобразен, тъй като критериите по чл.329, ал.1 КТ са приложени формално, като не е извършена преценка на професионалната квалификация и нивото на изпълнение на трудовите задължения от всеки един от служителите между които той е извършен, което е в съответствие с приетото в цитираното ТР на ВКС.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
По поставения процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да изложи фактически и правни съображения, които да позволят преценка на правилността на крайните му изводи по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В задължителната практика на Върховния касационен съд – решение № 646 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2009 г., IV г. о., решение № 241 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 850/2011 г., II г. о., ГК е прието, че въззивния съд е длъжен да изложи мотиви. В случая решението на въззивния съд по иска с правно основание чл.225, ал.1 КТ е в отклонение от тази практика.
Предвид изложеното решението на въззивния съд в частта, с която е уважен иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ следва да се допусне до касационно обжалване.
На жалбоподателя следва да бъде указано в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 109 лв., като при неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната.
Водим от горното Върховният касационен съд, трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 190 от 24.09.2012 г. по гр. дело № 377/2012 г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 190 от 24.09.2012 г. по гр. дело № 377/2012 г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която е уважен иска по чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ.
Указва на [община], [населено място], ул. “24 май” № 1 е едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 109 лв., като при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: