3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
С., 25.02. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 7112 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. С. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. С. от АК-П., против въззивно решение № 398 от 24.07.2013 г., постановено по в.гр.д. № 560 по описа за 2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 379 от 09.05.2013 г. по гр.д. № 4749/2012 г. на Пазарджишкия районен съд, в частта, с която е уважен иска с правно основание чл. 150 КТ за сумата от 820,25 лв. и този иск, предявен от С. С. К. от [населено място] против [фирма], [населено място], за заплащане на сумата от 820,25 лв., представляваща положен извънреден труд за времето от м. октомври 2011 г. до м. март 2012 г., е отхвърлен като неоснователен.
С изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи, че се касае за основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и прилага влязло в сила решение № 321 от 09.07.2013 г., постановено по в.гр.д. № 314/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, на което приетото във въззивното решение относно дължимостта на възнаграждението за извънреден труд противоречи по поставеният материалноправен въпрос за приложението на чл. 150, вр. с чл. 143 и чл. 144 и чл. 262 КТ относно хипотезите на дължимост на възнаграждението за извънреден труд.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], обл. П., чрез пълномощника си адв. М. М. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за недопустимост на касационната жалба с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, респ. нейната неоснователност, както и липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащо на обжалване решение на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лв./ искът е предявен за сумата от 10 298,08 лв./ и в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3.
Жалбоподателката сочи като основание за допускане на касационното обжалване чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, за което е представена съдебна практика – влязло в сила въззивно решение на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по идентичен случай.
Повдигнатият от жалбоподателката материалноправен въпрос за приложението на чл. 150, вр. с чл. 143 и чл. 144 и чл. 262 КТ относно хипотезите на дължимост на възнаграждението за извънреден труд, макар и формулират твърде общо, е от значение за изхода на делото, като по този въпрос е налице противоречива съдебна практика, съдържаща се в посоченото по-горе влязло в сила въззивно решение.
За да отхвърли предявения иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд на ищцата за процесния период, въззивният съд е приел, че в случая за претендирания период от м. октомври 2011 г. до м. март 2012 г. ищцата не е полагала извънреден труд, тъй като трудът полаган от нея не попада в нито едно от изключенията, посочени в разпоредбата на чл. 144 КТ, вкл. и това по т. 5, нито работодателят, нито ищцата са имали субективното знание, че тя полага „извънреден труд” и както ищцата, така и работодателят й са имали субективното знание, че се полага редовен труд при осемчасов работен ден по редовно трудово правоотношение, като за този труд ищцата е получила дължимото трудово възнаграждение като за редовен осем часов работен ден, а не за такъв при четиричасов работен ден и не като извънреден труд.
В представеното като противоречива съдебна практика влязло в сила въззивно решение, е прието, че ищецът за процесния период е полагал труд на осем часов работен ден, а действителното трудово правоотношение между страните е било на четиричасов работен ден, т.е. за разликата от 4 часа той е полагал извънреден труд и му е присъдил възнаграждение за положен извънреден труд.
В случая е налице разpешен от въззивния съд материалноправен въпрос относно приложението на чл. 150, вр. с чл. 143 и чл. 144 и чл. 262 КТ, от значение за изхода на спора, решаван противоречиво от съдилищата, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Тъй като спорът е трудов, касаторката не дължи внасяне на държавна такса.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 398 от 24.07.2013 г., постановено по в.гр.д. № 560 по описа за 2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 6182/30.08.2013 г. на С. С. К. от [населено място].
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: