3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 680
С., 31.05. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 78/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Р. Ч. Я. и по касационна жалба на ответника Апелативна прокуратура [населено място] против въззивно решение № 167 от 14.09.2010 г. по гр. дело № 368/2010 год. на Великотърновски апелативен съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. Ч. Я. още 10 000 лв. към присъдените с първоинстанционното решение 10 000 лв. или общо 20 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан със законна лихва считано от 14.07.2009 год. до изплащане на задължението.
Жалбоподателят ищец обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска до пълния предявен размер 50 000 лв., като в изложение за допускане на касационно обжалване поставя материалноправния въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението. Поддържа, че ищецът е доказал вида и размера на причиненото му увреждане, но съдът е нарушил принципа на справедливост и е занижил дължимото обезщетение. Позовава се на приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Жалбоподателят ответник обжалва решението в частта за разликата от 10 000 лв. присъдена с въззивното решение, над обезщетението от 10 000 лв. определено с първоинстанционното решение до 20 000 лв. присъдено със въззивното решение, като в изложение за допускане на касационно обжалване поддържа, че критерият за справедливост установен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е приложен в нарушение на установената съдебна практика – ТР № 4/1968 год. на Пленума на ВС и на решения на ВКС по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 2 З. във вр. с чл. 52 ЗЗД, чрез което обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 52 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
В изложенията и на двете спорещи страни е изведен материалноправния въпрос за приложението на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди установен в чл. 52 ЗЗД, разрешаван противоречиво от съдилищата.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалбата на Апелативна прокуратура [населено място]. С обжалваното решение правният въпрос по прилагането на критерия „справедливост” установен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е разрешен в нарушение на т. 11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и се явява разноречиво разрешен със съдебната практика на ВКС по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 2 З. във вр. с чл. 52 ЗЗД, установена по реда на чл. 291 ГПК – решение № 532/24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 год. на ВКС; решение № 377/22.06.2010 г. по гр. дело № 1381/2009 год. на ВКС; решение № 832/10.12.2010г. по гр. дело № 593/2010 год. на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване на решението в частта му, с която иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. е уважен над размер 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди до присъдените с въззивното решение 20 000 лв. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По касационната жалба на ищеца Р. Ч. Я. настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. По поставения правен въпрос има установена задължителна съдебна практика, а изложението не съдържа съображения за промяна на тази практика, няма доводи за неяснота или непълнота на правна норма или необходимост от нейното тълкуване, поради което основанието е заявено формално.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 167 от 14.09.2010 год. по гр. дело № 368/2010 год. на Великотърновски окръжен съд в частта му, с която е отменено решение № 29/13.05.2010 год. по гр. дело № 632/2009 год. на Русенски окръжен съд, с което е отхвърлен иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. за разликата от 10 000 лв. до 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление и Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. Ч. Я. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. още 10 000 лв. – разлика от 10 000 лв. до 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан, ведно със законна лихва от 14.07.2009 год. както и да заплати съдебни разноски в размер на 700 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. над 20 000 лв. до предявения размер 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по касационната жалба на Р. Ч. Я..
Препис от определението да се връчи на страните.
Делото да се докладва на председателя на трето г. о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ