3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
С. , 03.02. 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 3541/2014 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. О., подадена чрез адвокат И. М. срещу въззивно решение № 31 от 3.01.2014 г. по гр. дело № 2218/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 4.02.2013 г. по гр.д. № 9287/2011 г. на Софийски градски съд в отхвърлената част на иска и вместо него в тази част е постановено ново, с което Б. А. О. е осъден да заплати на „А. Ф.” Г., Ф., на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД още 30 000 евро, получени на отпаднало основание по споразумение от 12.07.2006 г., ведно със законната лихва от 11.07.2011г.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се произнесъл по правни въпроси, които са обусловили решаващите извода на съда за уважаване на иска и за сумата 30 000 евро, като даденото разрешение е в противоречие със задължителната практика. Поставят се следните въпроси: за обективните предели на силата на присъдено нещо на решението по предявен частичен иск и по-конкретно разпростира ли се силата на пресъдено нещо, формирана с предходното решение по частичния иск, върху останалия размер на вземането; ползват ли се със сила на пресъдено нещо правопораждащите факти по частичния иск като общи факти и по иска за останалата част от вземането.
Ответната страна в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат К. У. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че решението е въззивно, постановено по иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, с цена на иска над 5000 лв. намира, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
В. съд е приел, че задължението на жалбоподателя-ответник по иска е било в размер на 120 000 лв. С влязло в сила решение е уважен частичен иск за сумата 2500 евро. В последствие дружеството-ищец е предявило отново частичен иск за сумата 87500 евро, като част от дължимата сума от 120 000 евро, предмет на настоящото дело. Жалбоподателят е оспорил вземането на дружеството за сума над 57 500 евро с довод за плащане на сумата 30 000 евро, а ищецът е признал получаването на тази сума. За да уважи иска и за сумата 30 000 евро Софийски апелативен съд е приел, че с плащането на тази сума размерът на общото задължение на ответника от 120 000 лв. е редуциран до 90 000 лв., и с присъдената сума от 2500 евро по първото заведено дело, размерът на задължението на ответника към ищеца по споразумението от 12.07.2006 г. понастоящем е 87 500 евро. Затова претенцията е основателна в пълния й размер от 87500 евро, а не 57 500 евро както е приел първоинстанционния съд.
По въпроса за обективните предели на силата на присъдено нещо на решението по предявен частичен иск и по-конкретно разпростира ли се силата на пресъдено нещо, формирана с предходното решение по частичния иск, върху останалия размер на вземането не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Трайна е съдебната практика, включително и в представеното от жалбоподателя решение № 89 от 11.07.2011 г. по гр.д. № 716/2010 г. на ВКС, І т.о. е прието, че формираната сила на пресъдено нещо с предходно решение по частичен иск, не се разпростира и върху останалия размер на вземането, предмет на следващо производство. Даденият от въззивния съд отговор на поставения правен въпрос не е в отклонение от цитираното разрешение, че размера на вземането над вече присъдения размер, подлежи на доказване от ищеца.
По въпроса ползват ли се със сила на пресъдено нещо правопораждащите факти по частичния иск като общи факти и по иска за останалата част от вземането също не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според вече цитираното решение предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право. Следователно установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че със сила на пресъдено нещо се ползват установените по предходното дело общи правопораждащи факти, т.е. приетото от съда е в съответствие с цитираната съдебна практика.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 31 от 3.01.2014 г. по гр. дело № 2218/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: