1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
С., 18.06. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1630 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е обща касационна жалба от Пловдивската апелативна прокуратура, чрез прокурори при Пловдивската апелативна прокуратура, като представители на Прокуратурата та Република България и страна по чл. 10 З., против въззивно решение № 1394 от 27.11.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1162 по описа за 2012 г. на Пловдивския апелативен съд, в частта му, с която като е потвърдено решение № 1389 от 08.08.2012 г. по гр.д. № 3088/201, г. на Пловдивския окръжен съд, ХV състав, са уважени предявените от Д. С. В. от [населено място] срещу Прокуратурата на РБ, искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З., за сумата от 50 000 лв. неимуществени вреди, сумите от 552,92 лв. и 20 000 лв. имуществени вреди, причинени в резултат на незаконно обвинение, ведно със законните последици – лихви и разноски.
В изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че се касае за основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по материалноправните въпроси, обусловили изхода на делото, а именно – относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД; относно необходимостта при присъждане на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение по см. на чл. 2, ал. 1, т. 2 З. да се изследва и установи пряката и непосредствена причинна връзка между основанието за отговорността на държавата и настъпването на вредите, както и подлежат ли на обезщетение по реда на З. вредите, настъпили в резултат на платени разноски – пътни и за адвокатска защита за наказателно/гражданско съдопроизводство, за които въпроси твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Поддържат, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е приложена без да са обсъдени всички относими обстоятелства и доказателства. Сочат и представят съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба Д. С. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. Б. от АК-П. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационните жалби срещу въззивното решение като неоснователни и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
К. жалби са допустими и редовни като подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, оценяеми искове по чл. 2, ал. 1, т. 2 З., с цена над 5 000 лв. и са подадени в срока по чл. 283 ГПК.
В. съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част за осъждане на Прокуратурата на РБ да заплати на Д. С. В. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. сумата от 50 000 лв. неимуществени вреди и 20 552,92 лв. имуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в престъпление по чл. 387, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК, за което е бил оправдан. Съдът е приел, че в резултат на незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е бил оправдан, той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживени срам и неудобство в професионален и личен план, в наложилото се напускане на работа, поради невъзможност да изпълнява служебните си задължения след отнемане на достъпа до класифицирана информация, в негативни преживявания от наложената забрана за напускане пределите на страната, в неудобства и срам в резултат на отнемане на разрешенията за носене на оръжия, в изпитаните напрежение, страх, липса на спокойствие, във влошено здравословно състояние, за репарацията на които е определил сумата от 50 000 лв., както и имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по наказателното дело в размер на 20 000 лв. и пътни разноски в размер на 552,92 лв., които вреди са в пряка причинна връзка с повдигнатото незаконно обвинение и воденото срещу В. наказателно производство, продължило около две години и половина.
По поставените в изложението правни въпроси – относно необходимостта при присъждане на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение по см. на чл. 2, ал. 1, т. 2 З. да се изследва и установи пряката и непосредствена причинна връзка между основанието за отговорността на държавата и настъпването на вредите, както и подлежат ли на обезщетение по реда на З. вредите, настъпили в резултат на платени разноски – пътни и за адвокатска защита за наказателно/гражданско съдопроизводство, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като макар разрешаването им да е от значение за изхода на делото, приетото от въззивния съд не е в противоречие със задължителната съдебна практика. Така в решение № 126 от 10.05.2010 г. по гр.д. № 55/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 355 от 03.08.2010 г. по гр.д. № 1651/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 843 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените разходи от него в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение съгласно чл. 4 З.. Тази задължителна съдебна практика е съобразена от въззивния съд, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Що се отнася до поставения правен въпрос да се изследва и установи пряката и непосредствена причинна връзка между основанието за отговорността на държавата и настъпването на вредите, така както е формулиран той касае неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а не обосновава общото основание за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че поставеният материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент, необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него неимуществени вреди. С обжалваното решение поставеният материалноправен въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в постановени решения по реда на чл. 290 ГПК – решение № 49 от 27.04.2011 г. по гр.д. № 697/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 132 от 29.04.2011 г. по гр.д. № 645/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др., поради което по този въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По исковете по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. прокуратурата не дължи внасянето на държавна такса.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1394 от 27.11.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1162 по описа за 2012 г. на Пловдивския апелативен съд, в частта му, с която е уважен искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. за сумата от 50 000 лв. – неимуществени вреди от незаконно обвинение, по обща касационна жалба на Прокуратурата на РБ и Пловдивска апелативна прокуратура.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1394 от 27.11.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1162 по описа за 2012 г. на Пловдивския апелативен съд, в частта му, с която е уважен искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. за сумата от 20 552,92 лв. – имуществени вреди от незаконно обвинение, по обща касационна жалба на Прокуратурата на РБ и Пловдивска апелативна прокуратура.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: