4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
С., 16.03. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 418 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. А. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Ч. от АК-К., против въззивно решение № 234 от 14.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 135 по описа за 2015 г. на Смолянския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 24 от 06.02.2015 г. по гр.д. № 300/2014 г. на Златоградския районен съд, са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение от И. А. М. срещу [фирма] [населено място], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК и извежда материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд и за които твърди, че са от значение за изхода на спора, а именно – при наличие на противоречие между две клаузи в трудов договор, внасящи неяснота относно срока на договора и при направено възражение в тази насока, следва ли съдът да обследва въпроса за недействителност на една от двете клаузи с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1 КТ и чл. 74 КТ и съобразно това да прецени правилността на прекратеното трудово правоотношение, респ. дали е справедливо приложен закона; може ли при сключено последващо допълнително споразумение към основен трудов договор между едни и същи страни и за една и съща длъжност, отново/повторно да се уговаря срок на изпитване, или това може да стане само веднъж в течение на възникналото трудово правоотношение и в случая приложима ли е забраната, визирана в чл. 70, ал. 5 КТ, както и в хипотезата на допълнително сключено споразумение към основен трудов договор в рамките на едно правоотношение, може ли в случай на уговорен срок на изпитване в основния трудов договор, клаузата срок на изпитване да запази действието си и при допълнителното споразумение, така както е приел съдът и ако не, води ли това до незаконосъобразност на прекратеното трудово правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ; при хипотезата, че срокът на трудовия договор с ищцата е обусловен от друг договор/ в случая договор №[ЕИК]/14/ и това е изрично посочено в съдържанието на договора и в допълнителното споразумение към него, следва ли работодателят да прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ с изтичане на срока за изпитване, или прекратяването на правоотношението е обусловено от изтичане на срока по този договор; когато в съдържанието на един трудов договор са посочени едновременно две противоречиви и взаимно изключващи се клаузи – срок на изпитване по чл. 70 КТ и до завършване на определена работа по договор №[ЕИК]/14 г. по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, налице ли е взаимно изключване и противоречие на двете клаузи, внася ли това противоречие и неяснота относно срока, респ. води ли до недействителност на една от двете клаузи по см. на чл. 8, ал. 1 КТ, вр. с чл. 74 КТ и дължи ли произнасяне съда в тази насока с оглед преценката на законосъобразност и влияе ли този краен извод на правилното решаване на делото. Представя съдебна практика с твърдението, че приетото от въззивния съд по поставените въпроси й противоречи, а именно – решение № 261 от 07.11.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1477/2014 г., ІV г.о., решение № 366 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1023/2009 г., ІV г.о., решение № 369/2013 от 03.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 3037/2013 г., ІV г.о., решение № 338 от 27.09.2011 г. на ВКС по гр.д. № 64/2011 г., ІV г.о., решение № 65 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5669/2014 г., ІІІ г.о., решение № 581 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 869/2009 г., ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и две въззивни решения, за които липсват данни, че са влезли в сила и четири определения на ВКС по реда на чл. 288 ГПК, които съдебни актове с оглед разрешенията, дадени в т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК и т. 1 на ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 на ОСГТК на ВКС не съставляват противоречива съдебна практика. Освен това твърди, че разрешаването на поставените правни въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], представлявано от М. К. К. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата, както и за липсата на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени неоценяеми искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, същата е редовна и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 -3 КТ, въззивният съд е приел, че страните са се намирали в трудовоправни отношения по силата на трудов договор от 25.03.2014 г., сключен на основание чл. 70, ал. 1 КТ и чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ – до завършване на определена работа по договор от 18.05.2011 г. на работодателя с трето лице и с шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя, като с допълнително споразумение от 29.05.2014 г. е изменено индивидуалното трудово правоотношение с ищцата – до завършване на определена работа по договор от 28.05.2014 г., като останалите условия по трудовото правоотношение остават непроменени. Съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ е законосъобразно, тъй като е извършено от работодателя в шестмесечния срок на изпитване. В случая съдът е съобразил разпоредбата на чл. 70, ал. 4 КТ.
Касационното обжалване следва да се допусне по относимия към предмета на делото правен въпрос, който конкретизирани от настоящата инстанция, съгласно разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, се свежда до това – може ли в случай на уговорен срок за изпитване в основния срочен трудов договор клаузата „срок за изпитване” да запази действието си и при допълнително споразумение между страните, отнасящо се до завършване на определена работа по друг договор, сключен между работодателя и трето лице с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ. Този въпрос е обусловил изхода на спора и решаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ. Останалите поставени от касатора правни въпроси от материално естество са обусловили изхода на делото, но те са решени от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика – решение № 95 от 18.04.2012 г. по гр.д. № 1604/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която трудовият договор със срок за изпитване не е срочен трудов договор, а самостоятелен вид трудов договор като срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори, като видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване, поради което по тези правни въпроси не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК и по тях касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Тъй като спорът е трудов, с оглед разпоредбата на чл. 359 КТ касаторката не дължи внасяне на държавна такса за производството пред касационната инстанция.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 234 от 14.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 135 по описа за 2015 г. на Смолянския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: