3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1150
[населено място], 25.10..2011 г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 731 описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. С. от [населено място] срещу въззивно решение № 60 от 24.02.2011 г. по гр.д.№ 925/2010 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение от 20.10.2010 г. по гр.д.№ 1187/2010 г. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Г. П. С. иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди от непозволено увреждане на собствения му недвижим имот-апартамент № 24, в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет.VІ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочено, че правните въпроси по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата и на Върховния касационен съд са относно процесуалната правоспособност на страните и представителната им власт- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Представени са две решения на състави на ВКС.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответницата Г. П. С..
Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от Н. К. С. срещу Г. П. С. иск с правно основание чл.45 ЗЗД е отхвърлен. Приел е, че отговорността на ответницата за претърпяни от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в повреди в жилището му не може да бъде ангажирана, тъй като тя не е материалноправно пасивно легитимирана да отговаря за тях. Липсата на материалноправна легитимация на ответницата да отговаря по предявения иск за вреди от непозволено увреждане е обосновал с обстоятелството, че по делото не е установено твърдяните от жалбоподателя вреди в жилището му да са резултат от нейно противоправно поведение.
Настоящия съдебен състав намира, че не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Допускането на обжалваното решение до касационен контрол е в зависимост от наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да е налице соченото основание изложението трябва да съдържа ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай по поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси относно процесуалната правоспособност на страните и представителната им власт не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като същите не са обусловили решаващият извод на съда, че предявения иск е неоснователен. Решаващите му мотиви са, че отговорността на ответницата за имуществени вреди от противоправни действия на живеещите в жилището намиращо се над неговото не следва да се ангажира, тъй като по делото е установено, включително и от признанието на жалбоподателя /в с.з. на 27.05.2010 г./ че последната макар и собственица на това жилище не живее в същото, а нейната дъщеря. Поставените въпроси за процесуалната правоспособност на страните и представителната им власт не обосновават приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са от значение за изхода на делото. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, а в случая искът е отхвърлен по съображения, че ответницата не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД, т.е. не поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответницата или липса на представителна власт.
Предвид изложеното, съдът в настоящия състав намира, че обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 60 от 24.02.2011 г. по гр.д.№ 925/2010 г. на Добричкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: