5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
[населено място], 31.03..2015 г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 2155 описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. С., [населено място], подадена чрез адвокати С. Д. и В. И. срещу въззивно решение № 2421 от 21.11.2013 г. по гр.д.№ 2307/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 1694 от 12.04.2013 г. по гр.д.№ 11391/2012 г. на Варненския районен съд, са отхвърлени исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за отмяна като незаконосъобразно уволнението на С., извършено със заповед № 7440 от 23.07.2012 г. на директора на Агенция „Митници”, с която на основание чл.325,ал.1,т.12 КТ е прекратено трудовото й правоотношение, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на основание чл.225, ал.1 КТ обезщетение в размер на 3206.27 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност, като жалбоподателката счита, че не е налице хипотезата на чл.328, ал.1, т.12 КТ, а на тази на чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ. Съдът не е обсъдил характера и правната същност на оспорения от нея ред за изготвяне и приемане на промените в нормативната уредба, на който ред съдът се позовава в решението. Не се е произнесъл по въпроса налице ли е противоречие между нормативни актове с различна степен, тъй като подзаконов нормативен акт не може да променя норми на закон. Поддържа също така, че е налице противоречие между въззивното решение и решение № 375 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 95/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.; № 274 от 5.7.2010 г. на Вр. ОС, решение № 1783 от 19.11.2012 г. на Б.; решение № III-34 от 26.03.2013 г. по в. гр. д. № 368/213 г. и от 15.11.2012 г. по гр.д. № 644/2012 г. на Районен съд, [населено място]. Поставен е и въпросът обусловено ли е по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт, от административното дело, образувано по оспорване на същия.
Ответната страна Агенция „Митници“, [населено място] в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт С. К. изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е формулирал правни въпроси, които са от значение за изхода на делото, и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа, че не е налице и основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
За да отхвърли предявените от С. Г. С. срещу Агенция „Митници”, [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1-3 КТ Варненският окръжен съд е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна. Ищцата е заемала длъжността „старши митнически специалист”в Митница В.. Трудовото й правоотношение е било прекратено със заповед № 7440 от 23.07.2012 г. на директора на агенцията на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ във вр. § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г.- определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Според тази разпоредба служителите, заемащи по трудово правоотношение длъжностите „главен митнически специалист, „старши митнически специалист“ и „младши митнически специалист“ в Агенция „Митници“ съгласно отменения Единен класификатор на длъжностите в администрацията, се преназначават на длъжността „инспектор“ в агенция „Митници“ по служебно правоотношение при условията и по реда на § 36 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Прието е, че е налице хипотезата на чл.325, ал.1, т.12 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, което основание е използвано от работодателя, е не тази на чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ. Прието е, че длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията. Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, в сила от 1.07.2012 г. според която заеманата от ищцата длъжност е трансформирана в „инспектор” в Агенция „Митници”, е определена за заемане по служебно правоотношение нямо обратно действие. По тези съображения съдът е приел, че фактическият състав на чл.325, ал.1, т.12 КТ е възникнал.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Производството по делото е било спряно заради заведено дело пред Върховния административен съд за оспорване законността на § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията. Отговор на този въпрос е даден с ТР № 2 от 19.11.2014 г. по тълкувателно дело № 2 от 2014 г. на ОСГТК, ВКС. Според тълкувателното решение висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт, не е обусловено по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК от решението по административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен. Следователно въззивното решение е съобразено с тази вече задължителна практика на ВКС, поради което касационното му обжалване по този въпрос не следва да се допуска.
По поставения в изложението въпрос за характера и правната същност на оспорения от жалбоподателката ред за изготвяне и приемане на промените в нормативната уредба, за наличие на противоречие между нормативни актове с различна степен, тъй като подзаконов нормативен акт не може да променя норми на закон не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрация е приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г. Според § 9 от същата служителите, заемащи по трудово правоотношение длъжностите „главен митнически специалист, „старши митнически специалист“ и „младши митнически специалист“ в Агенция „Митници“ съгласно отменения единен класификатор на длъжностите в администрацията, се преназначават на длъжността „инспектор“ в Агенция „Митници“ по служебно правоотношение при условията и по реда на § 36 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител /ДВ, бр. 24 от 2006 г./. При тези данни е видно, че се е осъществила хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, на която се е позовал работодателят, а твърдението на касатора за наличие на съкращение в щата се опровергава от събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за държавния служител длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в „Държавен вестник“. Именно по този законов ред компетентният орган с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., в сила от 1.7.2012 г., е приел, че заеманата от жалбоподателката длъжност по трудово правоотношение занапред трябва да се заеме по служебно правоотношение. След това трудовото правоотношение с нея е било прекратено на 25.07.2012 г. Следователно няма обратно действие на нормативен акт или противоречие между различни по степен нормативни актове, както счита жалбоподателката, поради което такива въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд. Според трайната практика на ВКС /решение № 530 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 1654/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о и др./ евентуалните последващи действия на работодателя /отказ от назначаване по служебно правоотношение/ не се включват във фактическия състав на чл. 325, т. 12 от КТ, поради което въпросът дали ищцата е отговаряла на образователните изисквания също не е от значение за изхода на делото. Цитираното от жалбоподателката решение на ВКС е неотносимо към спора, а за представените към касационната жалба решения на районните и окръжни съдилища няма данни да са влезли в сила, поради което не представляват противоречива практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и ТР № 1 от 19.02. 2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на спора жалбоподателката следва да заплати на Агенция „Митници“ направените разноски в размер на 150 лв.- юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2421 от 21.11.2013 г. по гр.д.№ 2307/2013 г. на Варненския окръжен съд.
Осъжда С. Г. С. от [населено място], кв. Т., [улица], ет.І, ап.1 да заплати на Агенция „Митници“, [населено място] сумата 150/сто и петдесет/ лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: