1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
гр.София, 09.05.2016 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на шести април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д. N 1349 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. К. от [населено място], подадена чрез адвокат В. А. срещу въззивно решение № 4832 от 27.10.2015 г. по гр.д.№ 408/2015 г. на Благоевградския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 821 от 24.03.2015 г. по гр. д. № 323/2013 г. на Районен съд, [населено място] са отхвърлени обективно евентуално съединените искове по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД, по чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД и по чл.26, ал.1, пр. 1 и 2 ЗЗД. Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът А. Г. Р. не е депозирал писмен отговор на касационната жалба. Третите лица помагачи Е. Б. Х. и М. Ф. К., чрез адвокат А. М. изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са посочени прави въпроси.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена е в срока по чл.283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е допустима.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, намира следното:
Благоевградският окръжен съд, като е потвърдил решението на Гоцеделчевския районен съд, е отхвърлил иска на Н. А. К. срещу А. Г. Р. за прогласяване нищожността на договор от 4.04.2008 г., оформен в нот. акт № 121, том ІІІ, рег. № 5324, н. д. № 519/2008 г. на нотариус В. Б. за покупко-продажба на право на строеж на първи и втори жилищен етаж, със застроена площ на всеки от етажите от 111 кв.м. на съществуваща масивна жилищна сграда, състояща се от мазета и гаражен етаж, построена въз основа на отстъпено право на строеж в източната част на държавен УПИ-VІІ, заснет като имот пл. № 2509, кв.85 по плана на [населено място], поради привидност на договора по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД, като прикриващ съглашение за обезпечаване изпълнението на договор за заем; е отхвърлил евентуално предявеният иск за прогласяване нищожност на договора, поради липса на основание- чл. 26, ал.2 ,пр.4 ЗЗД, тъй като с договора е прехвърлено безсрочно право на строеж, без прехвърлителят да е притежавал това право като безсрочно; отхвърлил е евентуално предявеният иск за нищожност на договора, поради противоречие със закона и заобикалянето му- чл.26, ал.1, пр.1 и 2 ЗЗД, поради това, че договора е сключен без съгласие на собственика на земята. Съдът приел, че не е установено действителната воля на страните по сключения договор да е била за обезпечаване връщането на заем. Изложил е съображения, че страните не са съставили обратен документ, нито по делото е установено наличието на т.нар. „начало на писмено доказателство”, поради което свидетелски показания са недопустими. Затова е приел за неоснователни доводите на ищеца, че страните по договора са били наясно, че с връщането на заема прехвърленото право на строеж ще бъде върнато на ищеца, и е отхвърлил главния иск. Отхвърлил е евентуално предявеният иск за нищожност на договора, поради липса на основание, по съображения, че твърдяната от ищеца липса на основание, тъй като прехвърлил безсрочно право на строеж, което той не притежавал не може да бъде основание за нищожност. Отхвърлил е и евентуално предявеният иск за прогласяване нищожност на договора, като сключен в противоречие на закона и поради това че го заобикаля, тъй като твърдението, че договора е сключен без да е дадено съгласие от собственика на земята, в случая [община] не води до нищожност на същия.
В изложението към касационната жалба са поставени въпроси, които уточнени от настоящия състав са относими към задължението на съда да определи правната квалификация на предявения главен иск, с оглед твърдението на ищеца, че действителните отношения между страните по договора са били правото на строеж, предмет на договора да служи като обезпечение на заемно задължение на жалбоподателя към ответника; за допустимост на гласни доказателства за установяване нищожност на сделка; ако към момента на сключване на договора вещта, предмет на разпореждане не съществува фактически или не отговаря на установените в действащия устройствен закон изисквания нищожен ли е договора.
Настоящият съдебен състав намира, че първите два процесуалноправни въпроси са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика по чл.290, ал.1 ГПК, което е основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4832 от 27.10.2015 г. по гр.д.№ 408/2015 г. на Благоевградския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя, в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на документ за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: