О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
София, 16.06.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на четвърти юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1852 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. А. и А. Д. А. и двамата от гр. Б. срещу въззивно решение № І* от 20.07.2009 г. по гр.д. № 25/2008 год. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Бургаския районен съд от 24.10.2007 г. по гр.д. № 1483/2007 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите срещу Г. А. А. иск за отмяна на дарението, материализирано в нот.акт № 1* т.І, н.дело № 1* от 1998 г. на нотариус А. Д. , с район на действие БРС относно следния недвижим имот: 1/3 ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел ****, кв.74 по плана на гр. Б., заедно с 1/3 ид.ч. от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда и 1/3 ид.ч. от всички избени помещения, на основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.
В изложение за допускане до касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос какво се разбира под “нужда от издръжка” по смисъла на чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД и към кой момент тази нужда трябва да е налице. Според жалбоподателите по този въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът Г. А. А. в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
За да остави в сила решението на първата инстанция, с която искът по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД е отхвърлен въззивният съд е приел, че дарителите не се нуждаят от издръжка, предвид постоянният им ежемесечен доход и възможността за допълване на същия със сумите получавани от отдаваните под наем на магазини, съсобствени с брата на жалбоподателя. Отчел е обстоятелството, че към предявяване на исковата молба -17.05.2007 г. не е установено здравословното им състояние да изисква лечение свързано със значителни разходи, които не биха могли да си осигурят, а направените разходи свързани с оперативната интервенция на жалбоподателката, лечение и възстановяване вече са били осъществени в периода 2001-2005 г. и началото на м.ІІ.2007 г., а и същите нямат постоянен характер. Приел е също така, че следва да се отчете факта, че не заплащат наем, тъй като живеят в дарения имот.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос за критерия по който се извършва преценката за “трайна нужда от издръжка” по чл.227, ал.1 б.”в” ЗЗД и към кой момент следва да се преценява наличието й не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
При иска по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД преценката дали дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка не е абстрактна, а според конкретните нужди на дарителя, с оглед начина му на живот, който той обикновено води. Наличието й се преценява на плоскостта на житейските нужди на конкретния дарител, средствата с които разполага той, реално съществуващите възможности за допълване на същите. Не може да се посочи точен икономически критерий валиден по отношение на всички дарители, след като нуждите на всяко лице са индивидуални.становеното от съдебната практика съдържание на употребения от законодателя израз “изпадане в нужда” е наличието на трайно материално затруднение, което дарителят би посрещнал ако разполагаше с дареното имущество. Преценката налице ли е това обстоятелство, което формира съвкупността от кумулативно необходимите основания по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, наред с отправено искане до надареното лице и отказ на последното да даде исканата издръжка винаги е конкретна с оглед конкретните обстоятелства по делото. В този смисъл не е налице противоречива практика на Върховния касационен съд по въпроса от каква издръжка се нуждае дарителя, която следва да бъде изоставена от съда, тъй като трайната съдебна практика приема, че преценката се извършва за конкретните нужди на конкретния дарител, а не се обуславя от общоважими икономически критерии. В случая въззивният съд е извършил такава преценка, а обосноваността на изводите му, че дарителите не са изпаднали в трайна нужда от издръжка не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281 ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивно решение № І* от 20.07.2009 г. по гр.д. № 25/2008 год. на Бургаския окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І* от 20.07.2009 г. по гр.д. № 25/2008 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :