О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1054
София, 10.08.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на трети август, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.449 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “ЗС” О. , гр. Б. срещу въззивно решение № 100 от 19.12.2008 г. по гр.д. № 20/2008 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е отменено решението на Бургаския окръжен съд от 26.07.2006 г. по гр.д. № 120/2004 г. в частта му, с която Й. В. Д. от гр. Б. е осъден да заплати на “ЗС” О. , гр. Б. сумата 53 770 лв., като недължимо платена, дадена по предварителен договор за покупко-продажба от 19.06.2001 г., с оглед на бъдещо неосъществено основание, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2004 г. и вместо него в тази част е постановено ново, с което иска на “ЗС”О. срещу Й. В. Д. за сумата 53 770 лв., като недължимо платена по предварителен договор от 19.06.2001 г. е отхвърлен.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправен и материалноправен въпрос решен в противоречие с цитираната задължителна практика на Върховния касационен съд, както и с дадените разрешения в цитираните решения на ВС и ВКС- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Й. В. Д. и С. Т. Д. в писмения отговор изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение постановено по реда на чл.218з ГПК /отм./ въззивният съд е отхвърлил иска за неоснователно обогатяване, предявен от “ЗС” О. , гр. Б. срещу Й. Д. за връщане на платена цена по подписания на 19.06.2001 г. предварителен договор между страните. Приел е, че между страните не са възникнали договорни отношения с подписването на предварителния договор за покупко-продажба от 19.06.2001 г., тъй като не е била изпълнена клаузата в т.3.2 от същия, съгласно която договора са счита сключен при заплащане на авансова сума от 5000 щ.д. Изложил е съображения, че представения анекс от 13.11.2002 г, с който жалбоподателя е твърдял, че е доказано плащането на авансово уговорената по предварителния договор сума от 5000 щ.д., и с което действие договора съгласно уговорката в него е породил правно действие е оспорен от ответника досежно автентичността на подписа, като от дадените заключения по приетите по делото експертизи обсъдени заедно с останалите доказателства, съдът е приел, че анекса не е подписан от продавача по предварителния договор Д. При липсата на други доказателства установяващи по категоричен начин твърдението на дружеството- купувач, че е изплатило авансово уговорената сумата от 53 770.60 лв. представляваща равностойността на 5000 щ.д. /към момента на подписване на предварителния договор/ е приел, че той не е произвел правно действие. Въз основа на това е извел извода, че предявеният иск за заплащане на сумата 53 770.60 лв., като недължимо платена, дадена по предварителен договор, с оглед бъдещо неосъществено основание е неоснователен. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за извършените от жалбоподателя довършителни работи в имота съдът е оставил в сила решението на първата инстанция, с което същият е бил уважен в размер на сумата 33059 лв. Постановеното от първоинстанционния съд решение по този иск в отхвърлената му част не е било обжалвано от дружеството.
Процесуалноправният въпрос, по който въззивния съд се произнесъл според жалбоподателя е необсъждането от съда на всички доказателства по делото, с които се установявало наличието на анекс към предварителния договор и обосноваване на извода, че анекса не е подписан от продавача само на заключението на експертите. Поддържа се, че последната експертиза е изготвена по негоден сравнителен материал, като при изследването му бил използван метод, който не бил въведен в експертно-криминалната съдебна практика, че съдът нарушил правилата на формалната логика, опита и научното знание при формиране на вътрешното си убеждение. Изводът, че предварителния договор не е произвел правно действие между страните, който е решаващ за изхода на спора по предявения иск за заплащане на сумата от 53 770.60 лв. бил изграден при едностранчива преценка на доказателствата и това довело до неговото отхвърляне. Позовава се на представената съдебна практика- ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 1* по гр.д. № 6329/56 г. на ВС, І г.о. Необсъждането, както и избирателното обсъждане от съда на събраните по делото доказателства е процесуално нарушение и когато е довело до неправилност на решението, то е съществено за изхода на спора. Когато съдът е обсъдил всички доказателства по делото, но при обсъждането е нарушил правилата на формалната логика, опита и научното знание е налице основание за неправилност на решението, поради необоснованост. В конкретния случай съдът е обсъдил всички доказателства по делото и в този смисъл не е нарушил задълженията си на решаващ съд по същество, въведени с ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Доводите на жалбоподателя обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл.281, т.3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на касационното обжалване. Твърденията, които се отнасят до неправилност на решението, изразяващи се в неговата необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението се поддържа, че съдът се произнесъл по материалноправен въпрос относно приложението на чл.87 ЗЗД в противоречие със съдебната практика – ТР № 1* от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС според която изправният кредитор по двустранен договор, който може да развали договора при условието на чл.87, ал.1 ЗЗД с едностранно предупреждение, няма правен интерес да води иск по съдебен ред за същото и такъв иск е недопустим. Даденото разрешение е неотносимо към настоящия случай, тъй като такъв въпрос не е решаван от въззивния съд в обжалваното решение.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, тъй като не е изпълнил указанията, дадени в отменителното решение на ВКС. Дадените от касационния съд указания за проверка истинността на анекса по реда на чл.161 ГПК /отм./ са изпълнени от въззивния съд, като при новото разглеждане на делото е назначена нова съдебно-почеркова експертиза в състава на която са участвали три вещи лица, които при изготвяне на заключението си са използвали за сравнителен материал документи изхождащи от Й. Д. , съдържащи се в кориците на делото. По искане на пълномощника на жалбоподателя е назначена нова тричленна експертиза, която при изготвяне на заключението е използвала за сравнителен материал описаните в самото заключение документи. Поради това не е налице неизпълнение на дадените в отменителното решение на ВКС указания. Въпросите свързани с изготвянето на самата експертиза и методите, които ползват вещите лица не могат да обосноват приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 100 от 19.12.2008 г. по гр.д. № 20/2008 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :