О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 11.02. 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на девети февруари две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 666 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “А” Е. , гр. С., подадена от адв. Ц срещу определение № 7* от 9.07.2009 г. по ч.гр.д. № 5693/2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 14.04.2009 г. по гр.д. № 21969/2008 г. на Софийски районен съд, с което е върната, като просрочена подадената от “А” Е. , гр. С. въззивна жалба срещу решение от 4.03.2009 г., постановено по същото дело.
Ответницата по частната касационна жалба – Д. П. П. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима.
При проверка допустимостта на касационно обжалване, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното:
Обжалваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и допустимостта на касационното обжалване е обусловена от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, относно това приложим ли е срокът за обжалване по чл.315, ал.2 ГПК в случай че на страните е изпратено съобщение с препис от изготвеното решение, и следва ли да се приложи разпоредбата на чл.269, ал.1 ГПК, с оглед въведеното изискване с разпоредбата на чл.7, ал.2 ГПК за връчване на страната всички актове подлежащи на обжалване. Поддържа се, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложено е едно определение на ВКС.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че въззивната жалба на жалбоподателя е подадена след срока по чл.315, ал.2 ГПК. Решението на първоинстанционния съд е постановено в производство по глава ХХV ГПК и срок за обжалването им тече от датата на която съдът предварително е съобщил, че ще го обяви. Изложил е съображения, че изискването на закона е съдът предварително да уведоми страните кога ще обяви решението, което в случая първоинстанционният съд е изпълнил като в заседанието на 11.02.2009 г. е уведомил страните, че ще обяви решението си на 4.03.2009 г., както и че срокът за обжалване на същото започва да тече от тази дата. Приел е, че решението е обявено на датата, на която съдът е уведомил страните- 4.03.2009 г., при което срокът за обжалване изтича на 18.03.2009 г., а въззивната жалба е подадена на 8.04.2009 г., поради което като просрочена правилно е била върната от районния съд. Изпратеното до частния жалбоподател съобщение, придружаващо преписа от решение няма значение за срока за обжалване, тъй като в него изрично е отбелязано, че решението подлежи на обжалване, както е посочено в самото решение.
Съдът намира, че поставения процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на конкретното дело. Обжалваното определение обаче не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Не е налице неяснота, която да налага произнасяне от ВКС с оглед развитието на правото и уеднаквяване на съдебната практика.
Решението на Софийски районен съд е постановено в производство по глава ХХV от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.315, ал.2 ГПК срокът за обжалване на решенията на съдилищата постановени по това производство тече от датата, на която съдът предварително е обявил, че ще постанови решението си. В настоящия случай няма противоречие между постановения в съдебното решение ред за въззивно обжалване по чл.315, ал.2 ГПК и посочената в него дата, на която решението е обявено, от която тече срок за обжалване и изпратеното до страната съобщение с приложен към него препис от решението, в което е посочено, че подлежи на обжалване, така както е посочено в решението, т.е. от същата дата на която решението е обявено, и от която дата тече срокът за въззивно обжалване. Това налага извод, че съдът е изпълнил процедурата по чл.315, ал.2 ГПК. Фактът, че на страната е изпратено съобщение за изготвеното решение, придружено с препис от същото не променя датата от която започва да тече срока, тъй като нормата на чл.315, ал.2 ГПК е императивна и в нея е посочен момента, от който започва да тече срокът за обжалване, а със самото съобщение е изпратен препис от решението, като в него не е посочена друга дата, от която тече срокът за обжалване. В представеното определение на ВКС е дадено разрешение за моментът, от който тече срокът за въззивно обжалване, когато първоинстанционният съд в решението си е посочил, че подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му.
С оглед изложеното съдът в настоящия състав намира, че нормата на закона е ясна и не се нуждае от тълкуване, поради което не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното определение, тъй като разрешаването на поставения процесуалноправен въпрос от ВКС няма да доведе нито до точното прилагане на закона, нито за развитието на правото – основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 7* от 24.06.2009 г. по ч. гр. д. № 5693/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: