О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
София, 16.06.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на четвърти юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.13 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СОУ “С”, гр. Я., обл. Благоевград срещу въззивно решение № 288 от 23.06.2009 г. по гр.д. № 404/2009 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 282 от 2.02.2009 г. по гр.д. № 467/2008 г. на Районен съд, гр. Р., с което е признато за незаконно уволнението на Х. И. Т., отменена е като незаконосъобразна заповед № 210 от 27.06.2006 г на директора на училището, Т. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “учител по музика” и му е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 3699 лв.
В изложението се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото в противоречие с цитираната и представена практика на Върховния касационен съд, основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Като такъв се сочи недопускането на допълнителна експертиза относно трудовия стаж на ответника по касация.
Ответникът Х. И. Т. не е подал писмен отговор на касационнана жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на районния съд, с което са уважени предявените от Х. Т. срещу СОУ “С”, гр. Я. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, въззивният съд е приел, че не е налице фактическия състав на чл.328, ал.1, т.10 КТ вр. §5, ал.1 ПЗР на КСО за по-ранно пенсиониране на Х. Т. Предвидената в § 5 от ПЗР на КСО специална хипотеза за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, която изисква учителски осигурителен стаж за мъжете 30 години и възраст, която е три години по-рано от възрастта по чл.68, ал.1 и ал.2 КСО не е налице по отношение на Т. , тъй като няма 30 години учителски осигурителен стаж.
Процесуалноправният въпрос поставен от жалбоподателя касае приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК вр. чл. 201 ГПК, като въззивният съд не е уважил искането за допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, касаещ възможността за събиране на доказателства във въззивното производство, които не са били допуснати от първоинстанционния съд, поради процесуални нарушения не дава основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй не обусловил правните изводи на съда по конкретния спор.
Разпоредбата на чл.201 ГПК предвижда възможност за възлагане на допълнително заключение, когато заключението не е ясно и пълно. В конкретния случай допълнителната експертиза не е допусната, защото жалбоподателят не е обосновал необходомостта от възлагането й. Спорният въпрос по делото е бил към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, на посоченото в заповедта основание, същият имал ли е 30 години учителски осигурителен стаж. В приетото от първата инстанция заключение вещото лице е посочило, че общия осигурителен стаж на ищеца е 38 години, 6 месеца и 18 дни, от които учителският стаж възлиза на 14 години, 10 месеца и 2 дни, като е проследило длъжностите които е заемал, с отбелязване стажът от кои от тях се признава за учителски и за кои не се признава като такъв. Въззивният съд е приел, че за установяването на учителски осигурителен стаж не са необходими специални знания, тъй като в чл.19 ал.1 и 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /обн. Д. В. бр.21 от 2000 г./ е посочено кой осигурителен стаж може да бъде признат за учителски, а в ал.2 от същия длъжностите посочени в списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на Националния осигурителен институт, за които може да се признае учителски осигурителен стаж, при наличие на визираните в същата предпоставки.
Предвид на това липсата на допълнителна експертиза не е обусловила правните изводи на Благоевградския окръжен съд, защото преценката изпълнени ли са условията на § 5, ал.1 ПЗР на КСО към датата на освобождаване от учителска длъжност на ищеца, поради пенсиониране е извършена въз основа на действащата нормативна уредба, поради което поставения въпрос не е обусловил правните изводи на въззивния съд и не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 288 от 23.06.2009 г. по гр.д. № 404/2009 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :