О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 15.03.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на десети март, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.1357 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. г. п. срещу въззивно решение № 198 от 23.06.2009 год. по гр.д. № 2275/2009 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение на Софийски районен съд от 26.01.2009 г. по гр.д. № 14408/2008 г. за осъждане на Прокуратура на Р България да заплати на Ж. Д. З. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на сумата 15 000 лв., на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на делото. Поддържа, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В писмения отговор ответницата З, чрез пълномощника адв. Д изразява становище, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена срещу решение на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, че обжалваемият интерес е над 1000 лв., намира че същата е допустима.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставя въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от Ж. З. , по отношение на която е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 251, ал.1 НК за това, че на 9.02.2005 г. на Аерогара София-митнически пункт “летище София” в салон “Пристигане” нарушила разпоредбите на закона- чл.11 от Валутния закон, като внесла в Република България 4 980 евро, 39 740 дирхами и 29 872 щатски долара, които по фиксинга на БНБ са общо в размер на 71 898.18 лв., като не ги е декларирала пред българските митнически власти, по което е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение, с присъда влязла в сила на 14.03.2008 г. Поддържа се, че поставеният въпрос е относим към задължението на съда да приложи максимално точно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, като отчете степента на участие на прокуратурата в наказателното производство, включващо досъдебна и съдебна фаза, и че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Посочени са три съдебни решения по приложението на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ вр. чл.52 ЗЗД.
Поставеният в изложеното материалноправен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД относим към определения размер на обезщетението за претърпени от З. неимуществени вреди не е решаван противоречиво от съдилищата. Напротив, практика на всички съдилища в страната е обезщетенията по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ за неимуществени вреди от неоснователно поддържано обвинение да се определят по справедливост, като във всеки конкретен случай се преценяват с оглед установените по делото обстоятелства предвид тежестта на повдигнатото и поддържано в съдебната фаза срещу ищеца обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му, наличието на съпричиняване на вредите от страна на обвиняемия. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, което в случая е завършило с оправдателна присъда е въпрос на конкретна фактическа обстановка за всеки отделен случай. Въведеният с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице, по всеки конкретен случай. Точното приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД изисква да се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай, по конкретното дело. Не може да се посочи единен критерий валиден по отношение на всички пострадали, след като душевните преживявания и страдания на всеки пострадал са индивидуални. Различията в размера на присъдените обезщетения по приложените дела не може да се приеме като противоречивост по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това е така, защото макар исковете да са с едно и също правно основание, размерът на обезщетението се определя по всяко конкретно дело, с отчитане на всички релевантни за това факти, поради което не може да съществува един усреднен критерий за размера на присъденото обезщетение. В този смисъл не е налице противоречива практика на съдилищата по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД и определените размери на обезщетенията по представените съдебни решения не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението по настоящото дело. Преценката на въззивния съд, че сумата от 15 000 лв. справедливо ще обезщети претърпените от З. морални вреди от незаконното обвинение, е с оглед конкретната фактическа обстановка по настоящото дело, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281 ГПК.
По изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не е налице соченото в касационната жалба основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 198 от 23.06.2009 год. по гр.д. № 2275/2009 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :