О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
София, 21.06.2010
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на шестнадесети юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.104 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. Е. от гр. С. срещу въззивно решение от 8.06.2009 год. по гр.д. № 2820/2008 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 2.04.2008 г. по гр.д. № 21076/2007 г., с което са отхвърлени предявените от него срещу “И” ЕООД, гр. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд е постановил неправилно решение и затова е налице хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Ответникът “И” ЕООД, гр. С. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да остави в сила решението на първата инстанция, с което са отхвърлени предявените от С. Е. срещу “И” /предишно наименование Р. С. / ЕООД, гр. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ въззивният съд е приел, че наложеното от работодателя дисциплинарно наказание “уволнение” е законосъобразно. Неявяването на жалбоподателя на работа през периода 18.06.2007 г. до 28.06.2007 г. съставлява нарушение на трудовата дисциплина до степен, обуславяща налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Приел е за недоказано твърдението на жалбоподателя, че в този период е бил в платен годишен отпуск, тъй като липсва писмено разрешение за ползването на такъв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, поради неточно прилагане на материалноправни и процесуалноправни норми от въззивния съд довели до постановяване на неправилен и необоснован съдебен акт.
Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т. е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Не е обосновано в изложението, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на нормата на чл. 173, ал. 1 КТ, която установява, че платения годишен отпуск се ползува от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Това означава, че са необходими две насрещни писмени волеизявления на страните по трудовото правоотношение, които съвпадат както относно основанието и размера на платения отпуск, така и за конкретния календарен период, през който работникът или служителят желае да го ползува, а работодателят да го разреши. Съгласието на работодателя се обективира с писмена заповед, въз основа на която може да започни ползуването на отпуска. Липсата на такова разрешение е достатъчно, за да обоснове наличие на нарушение от страна на работника или служителя, което дава възможност за налагане на дисциплинарно наказание. Разпоредбата на чл. 190 КТ е императивна и работодателят може да се е възползува от нея, за да прекрати трудовоправната връзка. Изложените от жалбоподателя твърдения касаят неправилност на решението, изразяваща се в необоснованост на същото, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон. Това обаче са основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК, но те не могат да аргументират приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, III гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 8.06.2009 год. по гр.д. № 2820/2008 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :