О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
София, 30.12. 2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 494 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278, ал.1 вр. чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Т. С. от гр. С. срещу определение № 664 от 1.06.2007 г. по ч.гр.д. № 1802/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение от 24.10.2006 г. по гр.д. № 6374/2004 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отказано главно встъпване на основание чл.181 ГПК /отм./.
Ответникът Р. Л. К. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, алтернативно намира жалбата за неоснователна. Ответникът С. А. Г. не е подал писмен отговор.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното:
С определение от 24.10.2006 г. по гр.д. № 6374/2004 г. Софийски районен съд е отказал да допусне главно встъпване на К. Т. С. в процеса с предмет недействителност на завещание от 22.03.1999 г. в полза на С. А. Г. С обжалваното определение Софийски градски съд е оставил в сила определението на първоинстанционния съд. Изложил е съображения, че жалбоподателката не предявява права върху предмета на делото, а иска да се разгледа и друг спор, както и че оспорването на правото на наследяване на наследник по завещание от наследника по закон е самостоятелно както по отношение на ищеца, така и по отношение на ответника по висящия спор, поради което жалбоподателката следва да предяви исканията си по общия исков ред.
Жалбоподателката обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното от нея определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Сочи, че разрешения от въвзивния съд процесуалноправен въпрос е наличието на правен интерес от встъпването й на основание чл.181 ГПК /отм./ в процеса, в който ищецът Р претендира да е наследник по завещание от 24.03.1999 г. на З. Г. и оспорва правата на ответника С по завещание от 22.03.1999 г. Поддържа, че единственото истинско завещание е това, което З. Г. е направил в нейна полза.
Налице е определение на въззивен съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, преграждащо по-нататъшното развитие на делото по отношение на жалбоподателката, но допустимостта на неговото разглеждане пред касационната инстанция би била налице, ако съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Посоченото основание ще бъде налице, когато се налага да се даде еднообразно тълкуване на закона, т.е. по повод постановеното определение от въззивния съд се налага отстраняване на противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд или преодоляване на погрешна постоянна практика, какъвто не е настоящия случай. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК също така приложимата правна норма обусловила решаващите изводи на съда следва да е неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й.
В настоящия случай допускането на касационно обжалване се обосновава с неправилност на обжалваното определение. Изложените оплаквания касаят правилността на обжалваното определение при разглеждане на частната касационна жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване. В изложението не е обосновано наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл.181 ГПК /отм./ или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочения законов текст.
С оглед изложеното не е налице соченото от частния жалбоподател основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 664 от 1.06.2007 г. по ч.гр.д. № 1802/2007 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: