О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
София, 30.03.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1461 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. Г. от гр. С., подадена от пълномощника му адв. Д. В. срещу въззивно решение № 187 от 10.03.2008 г. по гр.д. № 1518/2006 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 31.05.2000 г. по гр.д. № 2528/1998 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу “Р” ООД, гр. С. иск за обявяване за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД предварителен договор от 3.12.1995 г., по силата на който дружеството, представлявано от управителя Р. П. е поело задължение да построи в собствения си недвижим имот, находящ се в гр. С., кв. “Овча купел”, ул. “Маньово бърдо”, съставляващ парцел ****,881, кв.23, цялото с площ от 1300 кв.м. и да прехвърли на А. Г. правото на собственост върху ап. № 20, находящ се на V-VІ жил.етаж с площ от 162.69 кв.м., ведно с прилежащото мазе № 20 и гаражи №№ 6 и 7, със съответните ид.части от общите части на сградата за сумата 68 000 щ.д. в левова равностойност по курса на БНБ в деня на плащането.
Ответната страна “Р” ООД, гр. С. чрез пълномощника- адв. Л. Д. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД въззивният съд е приел, че по делото не е установено обещателят по предварителния договор да е титуляр на правото на собственост на обектите, предмет на договора. Изложил е съображения, че ищецът като носител на доказателствената тежест не е установил в производството пред двете инстанции обема на учредената в полза на ответното дружество суперфиция, което е необходимо за установяване дали процесните обекти попадат в обема й, с оглед преценката дали обещателят е собственик на същите. Приел е, че въз основа на представеното разрешение за ползване от 28.01.1998 г. не може да се приеме посоченото обстоятелство за безспорно.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси за разпределяне на доказателствената тежест по см. на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ и за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства. Поддържа се, че по тези въпроси въззивният съд се произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд изразена в цитираните и представени решения- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В производството за сключване на окончателен договор, когато се касае за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, съдът проверява освен другите предпоставки за прехвърляне на собствеността и обстоятелството дали отчуждителят е собственик на имота-чл.298, ал.1 ГПК /отм./, тъй като решението на съда замества окончателния договор. Постановеното от въззивния съд решение, с което е отхвърлен иска по чл.19, ал.3 ЗЗД по съображения, че не е установено отчуждителят да е собственик на имота не е в противоречие със закона и трайната съдебна практика.
Поставеният процесуалноправен въпрос е за правилата на разпределение на доказателствената тежест по чл.127, ал.1 ГПК /отм./. Съгласно сочената разпоредба доказателствената тежест е за страната която твърди изгодни за нея факти. В случая въззивният съд е решил делото съобразно правилата на доказателствената тежест, като е приел, че ищецът не е установил правнорелевантния факт, че обещателят е собственик на обектите, предмет на предварителния договор.
Въпросът за процесуалното задължение на съда по чл.188, ал.1 ГПК /отм./ да обсъди в тяхната взаимна връзка събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираните в изложението решения на Върховния касационен съд. Съдът не е допуснал твърдяното процесуално нарушение изразяващо се в необсъждане на представеното разрешение за ползване на сградата, в която се намират и процесните обекти. Напротив, изложени са съображения, че от събраните доказателства включително и разрешението за ползване от 28.01.1998 г. не може да се изведе извод за обема на учредената в полза на ответното дружество суперфиция и дали процесните обекти се включват в този обем. Поддържаните оплаквания от жалбоподателя са касационни основания за неправилност на решението по чл. 281 ГПК, а не основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК по поставените процесуалноправни въпроси. По процесуалните въпроси за преценката на доказателствата и за доказателствената тежест е установена трайна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от промяна, нито е налице необходимост от даване на ново тълкуване, което би допринесло за развитието на правото.
По въпросите за изплатени от жалбоподателя суми по предварителния договор, извършени довършителни работи, за наличие на решение но общото събрание на дружеството за отчуждаване на процесните обекти, за които се твърди, че в нарушение на нормата на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ съдът не е обсъдил събраните в тази връзка доказателства не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Обуславящ изхода на делото е въпросът за обема на учредената от собствениците на терена, в който е построената сградата, в полза на обещателя суперфиция и дали в този обем се включват процесните обекти.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 187 от 10.03.2008 г. по гр.д. № 1518/2006 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :