О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
София, 30.06.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.191 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. прокуратура, гр. С. срещу въззивно решение № 178 от 29.09.2008 год. по гр.д. № 869/2008 год. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решението на К. окръжен съд от 10.03.2008 г. по гр.д. № 869/2008 г. в частта му, с която П. на Р България е осъдена да заплати на Р. Т. З. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на сумата 10 000 лв., на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.
Постъпила е касационна жалба и от Р. Т. З. срещу въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на К. окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от нея срещу П. на Р България иск за заплащане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. и до 18 000 лв., на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че въззивния съд се е произнесъл по материално правен въпрос свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на делото. В двете изложение се поддържа, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Писмен отговор от ответниците по всяка една от касационните жалби не е подаден.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационните жалби са подадени срещу решение на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, че обжалваемият интерес е над 1000 лв., намира че същите са допустими.
В изложение за допускане на касационно обжалване А. прокуратура, гр. С. поставя въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от Р. Т. З., по отношение на която е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 НК, по което е била оправдана с влязла в сила присъда. Поддържа се, че поставеният въпрос е относим към задължението на съда да приложи максимално точно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения по приложението на чл.2, ал.1,т.2 ЗОДОВ вр.чл.52 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване Р. Т. З. поставя същият въпрос, а именно за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за претърпяните вреди от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 НК, по което е била оправдана с влязла в сила присъда. Поддържа, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решение по приложението на чл.2, ал.1,т.2 ЗОДОВ вр. чл.52 ЗЗД.
Поставеният в двете касационни жалби материално правен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД относим към определения размер на обезщетението за претърпени от З. неимуществени вреди не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, което в случая е завършило в оправдателна присъда е въпрос на конкретна фактическа обстановка за всеки отделен случай. Въведеният с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице, по всеки конкретен случай. Точното приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД изисква да се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай, по конкретното дело. Не може да се посочи единен критерий валиден по отношение на всички пострадали, след като болките и страданията на всеки пострадал са индивидуални. В този смисъл не е налице противоречива практика на съдилищата по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД и определените размери на обезщетенията по представените с двете изложения съдебни решения не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението по настоящото дело. Преценката на въззивния съд, че сумата от 10 000 лв. справедливо ще обезщети претърпените от З. морални вреди от незаконното обвинение, е с оглед конкретната фактическа обстановка по настоящото дело, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281 ГПК.
По изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не е налице соченото в двете касационни жалби основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по двете жалби.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 178 от 29.09.2008 год. по гр.д. № 869/2008 год. на Софийски апелативен съд, по подадените от А. прокуратура, гр. С. и от Р. Т. З. от гр. К. касационни жалби.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :