О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1065
София, 11.08.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети август, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
изслуша докладвано от съдията Богданова гр.дело № 913/2009г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. Д. от гр. Б. срещу въззивно решение № 596 от 30.10.2008 г. по гр.д. № 626/2005г. на Б. окръжен съд, с което е отменено решението от 10.03.2005 г. по гр.д. № 1245/2003 г. на Б. районен съд в частта, с която е уважен иска за унищожаване, поради заплашване на договор за покупко-продажба на недвижим имот- 1/4 ид.ч. от парцел **** 2545, кв. 3 по плана на седми микрорайон на гр. Б. към 1996 г., с площ от 270 кв.м., ведно със втори жилищен етаж от построената в него жилищна сграда, ведно с ? ид.ч. от мазето в северната страна на сградата и ? ид.ч. от тавана откъм западната страна на сградата, както и с 50 % ид.ч. от общите части на сградата, сключен на 14.11.2000 г. между А. И. П. с нот.акт № 21/2000 г. на нотариус с район на действие Б. районен съд и вместо него в тази част е постановено ново, с което искът е отхвърлен.
Ответникът по касационната жалба В. И. П. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на Б. районен съд, с което е уважен иска на А. Д. Д. срещу В. И. П. за унищожаване, поради заплашване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 14.11.2000 г., с нот.акт № 21/2000г., с който А. Д. е продала на В. П. недвижим имот- 1/4 ид.ч. от парцел **** 2545, кв. 3 по плана на седми микрорайон на гр. Б. към 1996 г., с площ от 270 кв.м., ведно със втори жилищен етаж от построената в него жилищна сграда, ведно с ? ид.ч. от мазето в северната страна на сградата и ? ид.ч. от тавана откъм западната страна на сградата, както и с 50 % ид.ч. от общите части на сградата и е отхвърлил иска, като е приел, че по делото не е установено към момента на сключване на сделката жалбоподателката да е била заплашвана и това да е довело до подписване на договора. Приел е, че не е налице основание за унищожаване на сделката, тъй като от данните по делото не е установено жалбоподателката да е била принудена от ответника да сключи сделката, чрез отправяне на заплаха, която да се окачестви като основателен страх възбуден вследствие на заплахата и това да е довело до сключване на сделката. Извел е извод, че не е налице основанието на чл.30 ЗЗД за унищожаване на сделката и е отхвърлил иска.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие със съдебната практика и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, отменителни основания по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила , като не е разгледал всички депозирани по делото доказателства и не е изложил мотиви за обективираните в обжалваното решение изводи, което е основание за отмяна на решението. Представя съдебна практика.
Трайна е практиката на Върховният касационен съд по приложението на процесуалните правила задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства, с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните. Необсъждането, както и избирателното обсъждане от съда на събраните по делото доказателства е процесуално нарушение и когато е довело до неправилност на решението, то е съществено за изхода на спора. Когато съдът е обсъдил всички доказателства по делото, но при обсъждането е нарушил правилата на формалната логика, опита и научното знание е налице основание за неправилност на решението, поради необоснованост. В конкретния случай съдът е обсъдил всички доказателства по делото и в този смисъл не е нарушил задълженията си на решаващ съд по същество, въведени с ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Доводите на жалбоподателката обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл.281, т.3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на касационното обжалване. Твърденията, които се отнасят до неправилност на решението, изразяващи се в неговата необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като обосноваността на решението не е въведено като основание за допускане на касационно обжалване.
Поставеният в изложението като материалноправен въпрос “за наличието или не на заплаха възбуждаща у ищцата основателен страх, с оглед осъществяване фактическия състав на чл.30 ЗЗД”, така както е поставен сочи на спор по фактите, а именно дали по делото е установено твърдението на ищцата, че е действала под заплаха. Въпросът, който може да се изведе е дали разпоредбата на чл.30 ЗЗД е приложена в съответствие със съдебната практика, а именно изследвани ли са всички елементи от фактическия състав на чл.30 ЗЗД. Въпросът касае съществото на спора относно установяване на конкретни факти и изпълнение на доказателствена тежест, за страната която твърди че е била опорочена волята й, като е била принудена от другата да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. Разрешаването на поставения от жалбоподателката въпрос е в зависимост от установените факти по делото, които са различни за всеки отделен случай, поради което разрешаването им се влияе от конкретните доказателства по делото. Твърденията, които сочат на неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на същото, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон не могат да обосноват наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Представената съдебна практика касае конкретни случаи, които дори и при идентичност на правното основание-чл.30 ЗЗД са разрешени с оглед различните фактически обстоятелства и тяхната конкретна преценка от съда, поради което не може да се приеме, че е налице основанието по чл.280, ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК –разрешен от въззивния съд правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитието на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуването на закона- на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата. Разпоредбата на чл.30 ЗЗД е ясна, поради което съдът в настоящия състав намира, че не се касае за основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата, поради различно тълкуване на правната норма, който да е от значение за развитието на правото. Затова не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 596 от 30.10.2008 г. по гр.д. № 626/2005г. на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: