О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
гр. София, 26.05. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май, през две хиляди и десета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 211 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Пловдивския окръжен съд № 549 от 19.02.2010 г. по ч.гр.д. № 241/2010 г., с което е потвърдено определение № 1* от 23.11.2009 г. по гр.д. № 2141/2009 г. на Пловдивския районен съд, с което е върната исковата молба на В. Й. В. от гр. П., поради неотстраняване в срок на нередовностите й, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и производството по делото е прекратено.
Недоволен от определението на ПОС е жалбоподателят В. Й. В. от гр. П., който го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК като материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, решен в обжалваното определение жалбоподателят е посочил въпроса за неправилното приложение на чл. 80 ППЗДС/отм./. Посочено е, че този въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е върнал исковата молба на В. Й. В., поради неотстраняване в срок на нередовностите й, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК първоинстанционният съд – Пловдивския районен съд е постановил законосъобразно определение. Приел е също така, че след като исковата молба е била нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК и чл. 128 т. 2 ГПК, правилно първоинстанционният съд я оставил без движение за отстраняване в срок нередовностите й и тъй като с допълнителната молба от 23.11.2009 г. указанията не са изпълнени, правилно съдът на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, я е върнал и е прекратил производството по делото. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че след като в указания срок не са отстранени недостатъците на исковата молба, правилно първоинстанционният съд я е върнал като нередовна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че жалбоподателят не е изложил кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който да е от съществено значение за делото, разрешен при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В депозираното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване е формулиран въпрос, отнасящ се правилното приложение разпоредбите на чл. 76-83 ППЗДС, в частност разпоредбата на чл. 80 ППЗДС, но не и такъв, отнасящ се до редовността на исковата молба по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, респективно нейните реквизити по чл. 127, ал. 1 ГПК, какъвто е предметът на делото, като бланкетно е посочил, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая не е налице посоченото основание за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, обуславящ изхода на делото, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго и т.н., какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно определение на Пловдивския окръжен съд № 549 от 19.02.2010 г. по ч.гр.д. № 241/2010 г., по частна касационна жалба с вх. № 5* от 08.03.2010 г. на В. Й. В. от гр. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :