Определение №887 от по гр. дело №520/520 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 887
 
София,  16.07.2009 год.
 
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на четиринадесети юли, две хиляди и девета  година в състав:
 
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
                    Светла Димитрова
 
при секретаря                                                          и в присъствието на  прокурора                                                  като изслуша докладваното  от съдията                  Богданова          гр.д. № 520 по описа  за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. Р., подадена от пълномощника му адв. Сн. И. срещу въззивно решение от 28.11.2008 год. по гр.д. № 651/2008 год. на Ш. окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Ш. районен съд от 17.07.2008 г. по гр.д. № 2099/2007 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Р. В. Р. срещу О. Ш. и Т. Я. Т. , действащ като едноличен търговец с фирма Е. “Тодор Я. ” иск за заплащане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, в резултат на получено на 25.12.2004 г. в гр. Ш. счупване на глезена на долен ляв крайник за сумата 2 000 лв. /разликата над 3000 лв. до 5000 лв./.
Шуменският окръжен съд се е произнесъл по обективно съединените искове предявени от Р. В. Р. срещу О. Ш. и Т. Я. Т. , действащ като едноличен търговец с фирма Е. “Тодор Я. ” за заплащане на обезщетение за претърпяни неимуществени и имуществени вреди, причинени от подхлъзване върху заледени стълби в магазин “Апетит” гр. Ш. на 25.12.2004 г. в резултат на което счупил глезена на левия долен крайник. По отношение на имуществените вреди решението е влязло в сила. Въззивният съд е приел, че предявеният иск за неимуществени вреди е основателен в размер на сумата 3 000 лв.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона. Материалноправният въпрос по който въззивният съд се е произнесъл е свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Според жалбоподателят размера на присъденото обезщетение за претърпяните неимуществени вреди не е съобразен с обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД. Посочени и представени са следните решения: решение от 6.01.2003 г. по гр.д. № 4715/2002 г. на СРС; решение № 311 от 5.04.2004 г. по гр.д. № 45/2003 г. на БОС.
Ответниците по касационната жалба не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационнната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховният касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, и който е решаван противоречиво от съдилищата.
При определяне размера на обезщетението в производството по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД съдът е длъжен да съобрази всички конкретно установени обстоятелства, за да приложи максимално точно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Вложеният в разпоредбата на чл.52 ЗЗД обществен критерий за справедливост не е абстрактно понятие, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице, за всеки конкретен случай. В случая въззивният съд е извършил такава преценка, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281 ГПК. Изводите на съдилищата в приложените решения и на Ш. окръжен съд в обжалваното решение не се дължат на противоречиво тълкуване на закона- чл.52 ЗЗД, а на различие във фактите и обстоятелствата по всяко едно от делата. Правилното тълкуване и приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД изисква да се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай, по конкретното дело. Не може да се посочи единен критерий валиден по отношение на всички пострадали, след като болките и страданията на всеки пострадал са индивидуални. В този смисъл не е налице противоречиво тълкуване на чл.52 ЗЗД в приложените решения и в обжалваното, тъй като при определяне размера на обезщетението, съдилищата са съобразявали фактите и обстоятелствата по конкретното дело.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С оглед въведеното в касационната жалба основание, предпоставка за допускане на касационното обжалване е наличието на правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, който трябва да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В конкретния случай жалбоподателят поставя въпроса може ли въззивния съд да се произнесе за първи път по иск с правно основание чл.86 ЗЗД, след като липсва произнасяне от първоинстанционния съд по този иск.
По искането за лихви, заявено в производството пред първата инстанция районният съд не се е произнесъл. За жалбоподателя се е породило правото да иска допълване на решението, което е следвало да бъде упражнено в месечен срок – чл. 193, ал. 1 ГПК /отм./. То има същият начален момент както срокът за обжалване – от деня, когато му е било съобщено, че първоинстанционното решение с мотивите е изготвено. По въпроса за допълване на решението, при пропуск на съда да се произнесе по един от обективно съединените искове намира приложение разпоредбата на чл.193 ГПК. Същата е ясна и точна и не се нуждае от тълкуване- съдът не се произнася служебно, а по молба на страната, подадена в срока по чл.193, ал.1 ГПК /отм./. Ето защо доводите на жалбоподателя не сочат наличието на основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за да се допуска касационното обжалване на въззивното решение
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.11.2008 год. по гр.д. № 651/2008 год. на Ш. окръжен съд, по касационната жалба на Р. В. Р., подадена от пълномощника му адв. Сн. И.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top