О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
София, 11.05.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и осми април, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1879 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. Л., подадена от пълномощника му адв. Р. П. срещу въззивно решение № 820 от 19.06.2009 год. по гр.д. № 228/2009 год. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 2.06.2007 г. по гр.д. № 2060/1998 г., с което е отхвърлен предявеният от ищците, сред които е и жалбоподателя срещу “Н” А. , гр. С. и Министерство на икономиката, гр. С. иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба, обективиран в споразумение между страните от 22.04.1994 г.
Ответниците по касационната жалба “Н” А. , гр. С. и Министерство на икономиката, гр. С. не са подали писмен отговор.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
В изложение към касационната жалба се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправният въпрос- придобил ли е ответника “Н” А. , гр. С. правото на собственост върху имотите, предмет на предварителния договор по силата на чл.17а ЗППДОП/отм./, който въпрос според жалбоподателя е от значение за изхода на делото, като същият е разрешен в противоречие с даденото разрешение на същия в представените решения на Върховния касационен съд- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Върховен касационен съд, III гр. о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел, че подписаното на 22.04.1994 г. споразумение между наследниците на бившето “С” А. , гр. С. и “Н” А. , съгласно което дружеството предава на наследниците владението на надстройката от три етажа на сграда №3, както и постройките под № 1* и 19, като наследниците да се считат за собственици на предадените постройки, а срещу така предадените постройки наследниците са се задължили да не претендират обезщетение за пропуснати ползи от имота от момента на влизане на ЗВСОНИ в сила, до предаване на владението върху целия имот, което страните са оценили на 13 000 000 неденоминирани лева без коефициент и лихви, има характера на предварителен договор за покупко-продажба на тези постройки. Изложил е съображения, че съобразно разпоредбата на чл.298, ал.1 ГПК /отм./ в производството по иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД съдът е длъжен да провери дали продавачите са собственици на имота, което следва да бъде удостоверено по същия начин, както и в нотариалното производство по прехвърляне на собствеността. Приел е, че в конкретния случай представените по делото съдебни решения, с които е отхвърлен предявеният от наследници на “С” А. , гр. С. срещу “Н” А. , гр. С. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху сградите, предмет на споразумението не са документи установяващи първично или производно придобиване на правото на собственост от ответното дружество, тъй като решението не е документ за правото на собственост, а само удостоверява съществуването на такъв. Представените съдебни решения нямат конститутивно действие и не съставляват доказателство за правото на собственост. По тези съображения е приел е, че не е установено наличието на предпоставките на чл.298 ГПК /отм./ за обявяване на предварителния договор обективиран в споразумението за окончателен, и е оставил в сила решението на първата инстанция, с което искът по чл.19, ал.3 ЗЗД е отхвърлен.
В настоящия случай въпроса – придобило ли е ответното дружество правото на собственост върху имотите, предмет на предварителния договор по силата на чл.17а ЗППДОП /отм./ не е обусловил изхода на делото. Въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение, с което е отхвърлен предявеният от наследници на “С” А. , гр. С. срещу ответното дружество иск с правно основание чл.108 ЗС не установява, че дружеството е собственик на имотите, предмет на предварителния договор. Това е обусловило решаващият му извод за да отхвърли иска по чл.19, ал.3 ГПК. За да е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касация на обжалваното въззивния решение правният въпрос следва да е бил предмет на разглеждане по конкретното делото, и от него да зависи изхода на спора. Конкретният случай не е такъв, тъй като поставеният в изложението материалноправен въпрос не е разрешаван от съда в обжалваното решение, поради което и не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. След като не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, то безпредметно е да се разглежда соченото допълнително основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 820 от 19.06.2009 год. по гр.д. № 228/2009 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :