О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1063
София, 11.08. 2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на седми август, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.844 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Н., подадена от пълномощника му- адв. М. М. срещу въззивно решение № 106 от 17.12.2008 г. по гр.д. № 236/2008 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено в сила решението на Бургаския окръжен съд от 15.08.2008 г. по гр.д. № 407/2007 г. в частта му, с която е осъден да заплати на А. Н. Н. сумата 15 000 лв., предявена като частична претенция от заявена общо дължима сума в размер на 35 220 лв., която Н. е предоставила на Н. за извършване на ремонтни и строителни работи в съсобствения им имот в гр. П., представляващ двуетажна жилищна сграда, с площ от 74.34 кв.м. и състояща се от първи магазинен етаж и втори жилищен етаж, както и жилищна сграда с тераса на площ 56 кв.м., след приспадане на дължимата от нея сума за разходи за извършения ремонт спрямо нейното участие в съсобствеността, с която същия се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху присъдения размер, считано от датата на предявяване на иска- 29.08.2007 г.г. до окончателното й изплащане.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по материалноправен въпрос решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, както и с дадените разрешения в посочените решения на ВС и ВКС- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответницата по касационната жалба А. Н. Н. в писмения отговор изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предоставената от ищцата Н на жалбоподателя сума общо в размер на 43 220 лв. за уговорен между тях ремонт на съсобствен имот в гр. П. била частично изразходвана – в размер на 21 544 лв. От тази сума според предвиденото в чл.30, ал.3 ЗС участие на всеки съсобственик в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно частта си ищцата дължи 14 363 лв., а останалата част в размер на 28 857 лв. е недължима, като платена без основание. Приел е, че е налице фактическия състав на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и жалбоподателят дължи връщане на недължимо платената от Н. сума в размер на 28 857 лв., поради което предявеният като частичен иск за сумата 15 000 лв. е уважил, като основателен. Във връзка с представения договор за доброволна делба от 12.05.2006 г., с който съсобствеността е разделена и страните са включили изрични изявления, че никой от съделителите няма и не може да има каквито и да било имуществени или други претенции към другия съделител е приел, че с него са уредени взаимоотношенията им във връзка с извършените преустройства с цел обособяване на самостоятелни реални дялове, като всеки е участвал в преустройствата необходими за неговия дял.
В изложение за допускане на касационно обжалване основният въпрос който се поставя е във връзка с квалификацията на спорното право и обстоятелството, че института на неоснователното обогатяване се прилага субсидиарно тогава, когато отношенията между страните не са уредени на друго основание. Поставеният в изложението въпрос е съществен, тъй като от неговото разрешаване зависи изхода на спора.
Съдът в настоящия състав намира, че поставения въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с дадените в ППВС № 1/1979 г. разяснения, че института на неоснователното обогатяване се прилага когато ищецът не разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се. Когато имуществените отношения между страните са договорно уредени, какъвто е настоящия случай, при който отношенията между страните са уредени със сключения на 12.05.2006 г. договор за доброволна делба на съсобствения имот и никой от тях не поддържа, че договора е недействителен, институтът на неоснователното обогатяване не следва да намери приложение. Въззивният съд не е приложил правилно дадените в постановлението разяснения по приложението на института на неоснователното обогатяване, което има отношение към крайния изход на делото. Поради това следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 106 от 17.12.2008 г. по гр.д. № 236/2008 г. на Бургаски апелативен съд.
Указва на С. И. Н. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 300 лв., на основание чл.18, ал.1, т.2 от Тарифа за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :