О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
София, 26.01.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.1408 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. прокуратура, гр. С. срещу въззивно решение № 940 от 19.06.2009 год. по гр.д. № 2794/2008 год. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 23.10.2008 г. по гр.д. № 1404/2007 г. в частта му, с която Прокуратура на Р България е осъдена да заплати на Д. А. А. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на сумата 10 000 лв., на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на делото. Поддържа, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В писмения отговор ответникът Д. А. А. изразява становище, че не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена срещу решение на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, че обжалваемият интерес е над 1000 лв., намира че същата е допустима.
В изложение за допускане на касационно обжалване А. прокуратура, гр. С. поставя въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от Д. А. А., по отношение на който е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 354а, ал.2,т1 и т.2 вр.ал.1,изр.1, пр.1 и пр.6 и изр.2, пр.1 НК за това, че на 25.01.2005 г. в с. Д., ул. “. № 49 след предварителен сговор с Б. А. А. и без надлежно разрешение е произвеждал и държал високо рискови наркотични вещества и прекурсори за производство на наркотични вещества, по което е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, с присъда влязла в сила на 4.08.2006 г. Поддържа се, че поставеният въпрос е относим към задължението на съда да приложи максимално точно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Представени са три съдебни решения по приложението на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ вр. чл.52 ЗЗД.
Поставеният в изложеното материалноправен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД относим към определения размер на обезщетението за претърпени от А. неимуществени вреди не е решаван противоречиво от съдилищата. Напротив, практика на всички съдилища в страната е обезщетенията по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ за неимуществени вреди от неоснователно поддържано обвинение да се определят по справедливост, като във всеки конкретен случай се преценяват с оглед установените по делото обстоятелства относно тежестта на повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му, наличието на съпричиняване на вредите от страна на обвиняемия. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, което в случая е завършило в оправдателна присъда е въпрос на конкретна фактическа обстановка за всеки отделен случай. Въведеният с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице, по всеки конкретен случай. Точното приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД изисква да се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай, по конкретното дело. Не може да се посочи единен критерий валиден по отношение на всички пострадали, след като болките и страданията на всеки пострадал са индивидуални. Различията в размера на присъдените обезщетения по приложените дела не може да се приеме като противоречивост по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Това е така, защото макар исковете да са с едно и също правно основание, размерът на обезщетението се определя по всяко конкретно дело, с отчитане на всички релевантни за това факти, поради което не може да съществува един усреднен критерий за размера на присъденото обезщетение. В този смисъл не е налице противоречива практика на съдилищата по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД и определените размери на обезщетенията по представените съдебни решения не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението по настоящото дело. Преценката на въззивния съд, че сумата от 10 000 лв. справедливо ще обезщети претърпените от А. морални вреди от незаконното обвинение, е с оглед конкретната фактическа обстановка по настоящото дело, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281 ГПК.
По изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не е налице соченото в касационната жалба основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 940 от 19.06.2009 год. по гр.д. № 2794/2008 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :