О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
София, 16.02.2010
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.1592 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза с наименование “А”, гр. Б. срещу въззивно решение № 330 от 15.06.2009 год. по гр.д. № 438/2009 год. на Б. окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решението на Б. районен съд от 12.03.2009 г. по гр.д. № 782/2008 г., с което са уважени предявените от К. И. А. срещу сдружението искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като е отменена като незаконна заповед за уволнение № 529 от 3.04.2008 г., А. е възстановена на заеманата преди уволнение длъжност “касиер в отдел стол-главна сграда” и е присъдено обезщетение в размер на 2505.29 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, в противоречие с практиката на ВКС, и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба- К. И. А. не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да остави в сила решението на първата инстанция, с което са били уважени предявените от К. А. срещу Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза с наименование “А”, гр. Б. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал да е упражнил законно правото си на уволнение – че е извършил подбор съобразно изискванията на чл.329, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото провоотношение по чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ.
В изложението за допускане на касационно обжалване поставеният материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл и който е от значение за изхода на делото е: при уволнение поради съкращаване в щата в съдебния контрол относно законността на уволнението, включително спазването на нормата на чл.329 КТ при еднакви и сходни длъжности включва ли се преценката за наличие на сходството между обсъжданите длъжности. Твърди се, че този въпрос е решен в обжалваното решение в противоречие с даденото разрешение в приложените решения, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложното поле на тази хипотеза обхваща случаите когато е налице противоречие между разрешението на правния въпрос дадено в обжалваното въззивно решение и в приложените решения.
С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното делото, но същият не е разрешен в противоречие с представената практика. Решаващите изводи на въззивния съд, за да приеме заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение за незаконосъобразна са, че съкращаването в щата не засяга една длъжност, а две сходни длъжности, в който случай правото на подбор се превръща в задължение за работодателя. В конкретния случай работодателят не е изпълнил задължението си да извърши подбор по критериите на чл.329 КТ, поради което заповедта за уволнение на А. е незаконна. Приел е, че по представените длъжностни характеристики заеманата от А. длъжност “касиер” и длъжността “касиер-счетоводител” са сходни, поради което работодателят е бил длъжен да извърши подбор по чл.329, ал.1 КТ.
В приложеното решение № 1* от 18.10.2004 г. по гр.д. № 2597/2002 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че подборът е законосъобразен, тъй като показателите по които е извършен отговарят на критериите по чл.329, ал.1 КТ. С решение № 2* от 12.12.2006 г. по гр.д. № 764/2004 г. , с което е оставено в сила приложеното решение № 729 от 30.01.2004 г. по гр.д № 535/2003 г. на БлОС е прието, че създадената длъжност е различна по длъжностни задължения от съкратената и не се припокрива с нея, и че въпроса за съвпадението на трудовите функции на двете обсъждани длъжности е правен и подлежи на преценка от съда въз основа на представените длъжностни характеристики. С решение № 595 по гр.д. № 891/2008 г. Горнооряховският окръжен съд е приел, че съкращаването в щата е реално, тъй като от представените длъжностни характеристики не се установява сходство между съкратената и създадената длъжност.
В конкретния случай въпросът за съдебния контрол върху законността на уволнението, от гледна точка на спазване нормата на чл.329, ал.1 КТ при съкращаването в щата, когато то засяга сходни длъжности, включително и преценката за сходството на трудовите функции на двете обсъждани длъжности не е разрешен от възивния съд в противоречие с приложените решения. Първото решение е неотносимо към поставения въпрос, тъй като в него не е решен поставения въпрос. Разрешението дадено в другите решения не влиза в противоречие с решението на поставения въпрос в обжалваното въззивно решение. Преценката на въззивния съд, че двете обсъждани длъжности са сходни е извършена на база на представените длъжностни характеристики. Останалите оплаквания касаят допуснати то съда нарушения при преценка на доказателствата въз основа на които е извел изводът, че длъжностите са сходни. Те касаят правилността на решението по чл.281, т.3 ГПК и не могат да обусловят основание за допускане на касационно обжалване.
Не са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване-решен от въззивния съд правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, тъй като е създадена еднообразна и непротиворечива практика установяваща, че когато съкращаването в щата засяга повече от една идентични или сходни длъжности, правото на подбор се превръща в задължение за работодателя и изпълнението му е предпоставка за законност на извършеното уволнението. Предмет на съдебен контрол е само законността на извършеното уволнение. От значение за развитие на правото ще бъде когато въпросът е свързан с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правната норма, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящия случай. Разпоредбата на чл.329 КТ е ясна и не се нуждае от тълкуване.
В изложението е поставен и въпроса за правомощията на въззивния съд при предявен иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ да възстанови незаконно уволнения работник на заеманата преди уволнението длъжност при заявена от ищеца друга длъжност. Поддържа се, че този въпрос е решен в обжалваното въззивно решение в противоречие с даденото в приложените решения разрешение.
Поставеният въпрос е от значение за изхода на делото по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. Същият обаче не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първата инстанция в частта, с която ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност “касиер”, а не на посочената в исковата молба “касиер-калкулант”. Съдът е приел, че длъжността от която А. е била уволнена е “касиер” и съгласно чл.344, ал.1,т.2 КТ на тази длъжност следва да бъде възстановена.
В приложените решения е прието, че когато в нарушение на диспозитивното начало в процеса е разгледано искане, което не е било заявено в исковата молба постановеното решение е недопустимо.
В случая с исковата молба на А. е предявен и иск по чл.344, ал.1,т.2 КТ- да бъде възстановена на предишната работа, т.е. на работата която е изпълнявала преди уволнението. Решението на съда, с което искът се уважава има преобразуващо действие- води до възстановяване на прекратеното трудово правоотношение. С постановеното от въззивния съд решение А. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, т.е. съдът е разгледал заявеното в исковата молба искане за възстановяване на предишната работа. Поради това не е налице противоречие между обжалваното въззивно решение и приложените решения, по които е прието, че когато е разгледано незаявено с исковата молба искане, постановеното по него решение е недопустимо.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 330 от 15.06.2009 год. по гр.д. № 438/2009 год. на Б. окръжен съд, по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза с наименование “А”, гр. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :