О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
гр. София, 24.11. 2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и девета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 652 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 442 на Добричкия окръжен съд/ДОС/ от 08.09.2009 г. по ч.гр.д. № 765/2009 г., с което е потвърдено определение № 24/25.06.2009 г. по гр.д. № 209/2008 г. на Каварненския районен съд/КРС/, с което е отхвърлена молбата на адв. Е от АК-Варна, в качеството й на процесуален представител на В. А. К. от гр. К., за допускане на обезпечителна мярка по висящи инцидентни установителни искове, чрез „спиране на строителните работи”, извършвани в УПИ № V* в кв. 148 по ПУП на гр. К., до приключване на спора с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 209/2008 г. по описа на КРС.
Недоволен от определението на ДОС е жалбоподателят В. А. К. от гр. К., който го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно и уважена молбата за допускане на исканото обезпечение.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, жалбоподателят сочи като основания за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Приложени са определение № 503/04.11.2008 г. по гр.д. № 1578/2008 г. на Върховния касационен съд, І г.о. и определение № 1/09.01.2009 г. по гр.д. № 2052/2008 г. на Върховния касационен съд, V г.о., за които жалбоподателят счита, че са относими към основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по жалбата Х. Х. С. от гр. К. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, нито по същество на частната жалба в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е отхвърлена молбата за допускане обезпечение на насрещни инцидентни установителни искове, намира, че частната жалба е недопустима по следните съображения :
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционното определение, с което е отхвърлена молбата на ответника за допускане обезпечение на предявените от него инцидентни установителни искове чрез спиране на строителните работи, извършвани в УПИ № V* в кв. 148 по ПУП на гр. К., до приключване на спора с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 209/2008 г. по описа на КРС.
Определението на въззивния съд, свързано с допускане на обезпечение по чл. 389 и сл. ГПК, не е от съдебните актове, които подлежат на касационна проверка, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Това е така, тъй като определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер – има действие до приключване на исковото производство и при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.
В случая въззивният съд не е постановил за първи път обезпечителна мярка, а се е произнесъл по жалба срещу определението, с което е отхвърлена молбата за допускане на обезпечението, което е потвърдил. Съгласно чл. 396, ал. 1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената разпоредба е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК/отм./, се прилага т. 6 но ТР № 1/2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато обезпечението е постановено за първи път от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на първоинстанционното определение, с което е отхвърлена молбата за допускане на обезпечението и въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искане за обезпечение на иска.
По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя по искането за допускане на касационно обжалване и тези по съществото на частната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. № 3451/01.10.2009 г., подадена от В. А. К. от гр. К. срещу определение № 442 на Добричкия окръжен съд от 08.09.2009 г. по ч.гр.д. № 765/2009 г.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :