О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
гр. София, 18.03. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, през две хиляди и десета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 142 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение от 17.09.2009 г. по ч.гр.д. № 4222/2009 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-Б отделение, с което е потвърдено определение от 23.01.2009 г. по гр.д. № 40205/2008 г. на Софийски районен съд/СРС/, 33 с-в, с което е допуснато обезпечение на предявени от В. Н. К., П. Г. П. и Д. Г. П. , всичките от гр. С., срещу „М”А. гр. С., искове с правно основание чл. 59 и чл. 86 ЗЗД.
Недоволен от определението на СГС е жалбоподателят „М”А. гр. С., представляван от изпълнителния директор Т от председателя на съвета на директорите М. С. А. , които го обжалват в срок като считат, че същото е неправилно и молят да бъде отменено като незаконосъобразно и отхвърлена молбата за допускане на исканото обезпечение. Частната касационна жалба е приподписана от адв. Н от АК-София в качеството й на пълномощник на жалбоподателя.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, жалбоподателят сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по въпросите за допустимостта и вероятната основателност на предявените искове, за наличието и обема на обезпечителната нужда, както и за съответствието на допуснатата обезпечителна мярка с претенциите, предмет на делото, които са значими за изхода на спора и по които въпроси е налице противоречива съдебна практика П. са определение от 13.02.2009 г. по гр.д. № 1177/2009 г. на СГС, ІІІ-Д с-в, определение от 23.01.2009 г. по гр.д. № 60/2009 г. на Софийски окръжен съд, Т. О., определение № 46 от 05.02.2009 г. по ч.т.д. № 22/2009 г. на Бургаския апелативен съд, за които жалбоподателят счита, че са относими към основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответниците по жалбата В. Н. К., П. Г. П. и Д. Г. П. , чрез процесуалния си представител адв. Н от АК-София в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорват частната касационна жалба като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е уважена молбата за допускане обезпечение на предявени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД намира, че частната жалба е недопустима по следните съображения :
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционното определение, с което е уважена молбата на ответниците по частната касационна жалба/ищци/ за допускане обезпечение на предявените от тях искове, с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чрез налагане на възбрана върху описания недвижим имот в гр. С., собственост на жалбоподателя.
Определението на въззивния съд, свързано с допускане на обезпечение по чл. 389 и сл. ГПК, не е от съдебните актове, които подлежат на касационна проверка, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Това е така, тъй като определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер – има действие до приключване на исковото производство и при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.
В случая въззивният съд не е постановил за първи път обезпечителна мярка, а се е произнесъл по жалба срещу определението, с което е уважена молбата за допускане на обезпечението, което е потвърдил. Съгласно чл. 396, ал. 1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената разпоредба е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК/отм./, се прилага т. 6 на ТР № 1/2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато обезпечението е постановено за първи път от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното въззивно определение, с което е проверена правилността на първоинстанционното определение, с което е уважена молбата за допускане на обезпечението и въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искане за обезпечение на предявените искове.
По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя по искането за допускане на касационно обжалване и тези по съществото на частната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. № 53103/13.10.2009 г., подадена от „М”А. гр. С., представляван от изпълнителния директор Т от председателя на съвета на директорите М. С. А. срещу определение от 17.09.2009 г. по ч.гр.д. № 4222/2009 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-Б отделение.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :