О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1275
София, 20.10. 2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и трети септември, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 933 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. а. “П”, гр. С., подадена от пълномощника й адв. Милен Г. срещу въззивно решение № 239 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 1399/2008 год. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решението на П. окръжен съд от 7.05.2008 г. по гр.д. № 1178/2005 г. в частта му, с която е отхвърлен иска на С. К. С. срещу Н. а. “П”, гр. С. по чл.49 ЗЗД до размер на 10 000 лв. и агенцията е осъдена да заплати сумата 10 000 лв.- обезщетение за претърпяни неимуществени вреди причинени от смъртта на баща му К. С. К. настъпила при пътно- транспортно произшествие станало на 6.12.2000 г., ведно със законната лихва.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона. Материалноправният въпрос, който според жалбоподателя е от съществено значение за изхода на спора и по който въззивният съд се е произнесъл е по приложението на чл.20, ал.2 ЗДвП във връзка с чл.49 и чл.45 ЗЗД, когато вредите са резултат от виновното поведение на водача на моторното превозно средство. Посочени и представени са следните решения: решение № 330 по н.д. № 318/1989 г. на ВС, ТР № 28 по н.д. № 10/1984 г. на ОС на ВС, решение № 111 по н.д. № 2/2000 г. на І н.о. на ВКС и решение № 493 по н.д. № 364/1999 г. на І н.о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба С. К. С. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационнната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел, че в резултат на пътно-транспортно произшествие настъпило на 6.12.2000 г. с лек автомобил марка “ВАЗ”, с рег. № П* наследодателят на ищеца, водача Р. Г. и пътуващия с него С. А. загинали. Приел е, че произшествието е станало на заледен участък на път от републиканската пътна мрежа, който е следвало да се подържа от жалбоподателя. За да ангажира отговорността му по чл.49, вр.45 ЗЗД въззивният съд е приел, че е налице неизпълнение на задължението на ответника по иска да поддържа пътната мрежа в безопасно състояние – в случая заледения участък не е бил опесъчен, както и че липсвали предупредителни знаци за възможността от заледяване на пътя в района на моста, където е станало произшествието. Изложил е съображения, че вредите не са настъпили само в резултат на бездействието на служители при жалбоподателя, а и поради виновното поведение на водача на лекия автомобил Р. Г. управлявал автомобила в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, т.е. че е налице съпричиняване, което в случая не дава отражение върху изхода на спора, тъй като увреденият може да търси обезщетение за всички вреди от всеки от съпричинителите по свой избор. Разпределение на отговорността може да има само във вътрешните отношения на солидарните длъжници съобразно чл.123 и 127 ЗЗД.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховният касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, и който е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК установява, че на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С оглед въведените в касационната жалба основания, предпоставка за допускане на касационното обжалване е наличието на правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, който трябва да е от значение за изхода на делото.
В конкретният случай поставения от жалбоподателя материалноправен въпрос за отговорността на водача на лекия автомобил за пътно-транспортното произшествие, в резултат на което е загинал наследодателя на ищеца не е обуславящ изхода на спора. Искът е предявен срещу жалбоподателя, който е един от съпричинителите на вредата и в производството по делото са установени предпоставките на чл.49 ЗЗД за ангажиране на отговорността му. Въпросът за определяне степента на вината на всеки отделен съпричинител на вредата е неотносим към разглеждания по делото спор, доколкото касае вътрешните отношения между солидарните длъжници съгласно чл. 127 от ЗЗД, тъй като съобразно правилата на солидарността, всеки от длъжниците отговаря за цялото задължение.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 239 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 1399/2008 год. на Софийски апелативен съд по касационна жалба на Н. а. “П”, гр. С., подадена от пълномощника й адв. Милен Г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :