О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 12.01.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на тридесети декември, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.1112 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Г. и М. А. Г. и двете от гр. Б. срещу въззивно решение от 19.11.2008 г. по гр.д. № 687/2008 г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Смолянския районен съд от 4.07.2008 г. по гр.д. № 243/2008 г., с което е отхвърлен предявеният от С. Г. и М. Г. срещу К. Г. и М. Г. иск за признаване за установено, че протокол № 107 от 22.12.1975 г. е неистински документ, на основание чл.97, ал.3, пр.1 ГПК /отм./.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като процесуални въпроси изразяващи се в допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд, се сочи недопускането на тричленна съдебно-почеркова експертиза и неизпълнение на задължението на въззивния съд да остави без движение нередовната виззивна жалба.
Ответниците по касационната жалба К. Г. и М. Г. в писмения отговор изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да остави в сила решението на Смолянския районен съд, с което искът по чл.97, ал.3, изр.1 ГПК /отм./ е отхвърлен, въззивният съд е приел, че жалбоподотелите – ищци по предявения установителен иск не са доказали, че представеният протокол № 107 от 22.12.1975 г. е неистински документ. По делото е установено, че оспорваният подпис върху протокола е положен от ответника К. Този извод съдът е изградил въз основа на приетата по делото и неоспорена съдебно-почеркова експертиза.
Процесуалноправният въпрос поставен от жалбоподателя касае условията при които се допуска тричленна експертиза, като се поддържа че, този въпрос е от значение за точното прилагане на закона- основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
Разрешеният от въззивния съд процесуален въпрос е съществен, като относим към изхода на спора, но същия не е от значение за точното прилагане на закона. Тричленна експертиза се допуска при сложност на предмета на изследването, както и когато единичната експертиза не е обоснована и възниква съмнение за нейната правилност. В случая съдът е мотивирал отказа да допусне тричленна експертиза с това, че вещото лице е дало обоснована и точна експертиза, не будеща съмнение за нейната правилност. Във връзка с твърдението на жалбоподателите, че вещото лице по приетата експертиза не е ползвало надлежен сравнителен материал, както и че не е работило с образци дадени лично от ответника К съдът е приел, че експертизата е изготвена въз основа на представения от жалбоподателите протокол, представения от ответниците сравнителен материал, както и дадените лично пред вещото лице образци от подписа на ответника. В т. 10 на ТР № 1/4.10.2001 г. на ОСГК на ВКС е дадено разрешение по тълкуването и прилагането на нормата на чл. 157 от ГПК /отм./, като преценката е предоставена на съдебния състав, разглеждащ делото, а не е вменено задължение за въззивния съд, неизпълнението на което във всички случаи да обуславя извод за постановяване на акта в противоречие с практиката на ВКС. Поставеният въпрос не би могъл да се квалифицира като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради обстоятелството, че решението на въззивния съд е поставено при действието на ГПК от 1952 г. – отменен. Произнасянето на ВКС не би допринесло за развитието на правната наука и за правоприлагането, предвид на цитираното ТР № 1/4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
По поставеният от жалбоподателите въпрос длъжен ли е въззивният съд да остави без движение въззивната жалба, когато в нея не е посочено точно в какво се състои порочността на решение е дадено разрешение в т.4 на цитираното ТР №1/4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Според даденото разрешение неизпълнението на изискването за точно посочване от въззивника в какво се изразява порочността на решението, не е основание за оставянето й без движение. Въззивният съд при действието на ГПК от 1952 г. не е контролно-отменителна инстанция, която в дейността си се ръководи от отменителни основания, а инстанция решаваща спора по същество. След като рамките на материалноправния спор са били определени пред първоинстанционния съд и в пределите на въззивната жалба, въззивният съд трябва да направи самостоятелните си изводи по съществото на спора, без да се съобразява с решаващата дейност на първата инстанция и по-специално с конкретните основания за порочност на нейните фактически и правни констатации, посочени в жалбата. С оглед на изложеното и по този въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.11.2008 г. по гр.д. № 687/2008 г. на Смолянския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :