О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
гр. София, 8.01. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети декември, през две хиляди и девета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 755 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение на Сливенския окръжен съд/СлОС/ № 435/04.11.2009 г. по ч.гр.д. № 608/2009 г., с което е потвърдено разпореждането от 15.09.2009 г. по гр.д. № 1193/2009 г. на Сливенския районен съд, с което е върната въззивната жалба на „К”ЕАД, гр. С., поради неотстраняване в срок нередовностите й.
Недоволен от определението на СлОС е жалбоподателят „К”ЕАД, представляван от адв. С от АК-София, който го обжалва в срок и моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и същото бъде отменено като незаконосъобразно като делото се върне на първоинстанционния съд за администриране на въззивната жалба. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът сочи, че в обжалваното въззивно определение съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, значими за изхода на спора, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Процесуалноправните въпроси са подробно формулирани в изложението, приложена е и съдебна практика, както следва : Определение № 260/26.05.2009 г. по ч.гр.д. № 97/2009 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 29/03.05.1999 г. по гр.д. № 34/1999 г. на ВКС, ІІ г.о., Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, Определение № 444/30.12.2008 г. по гр.д. № 1804/2008 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 390/14.07.2009 г. по ч.гр.д. № 289/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., Определение № 460/29.12.2008 г. по ч.гр.д. № 2076/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., Определение № 17/06.02.2009 г. по ч.гр.д. № 124/2009 г. на ВКС, І г.о.
Ответникът по жалбата Т. Х. Д. от гр. С. не депозира писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2 и чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на касатора и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно производство.
С обжалваното определение на въззивния съд, с което е потвърдено разпореждането на районния съд за връщане на въззивната жалба, поради неотстраняване в срок нередовностите й е прието, че с разпореждане от 17.07.2009 г. въззивната жалба е оставена без движение от първоинстанционния съд, на основание чл. 262, ал. 1, вр. с чл. 261 ГПК и на жалбоподателя е указано в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 75 лв. по сметка на въззивния съд като в противен случай жалбата ще бъде върната като нередовна. Съобщението е получено от жалбоподателя на 27.08.2009 г., а срокът за изпълнението, съгласно разпоредбата на чл.60, ал. 4 ГПК изтича на 03.09.2009 г./четвъртък, работен ден/, като в този срок указанията не са изпълнени, поради което правилно първоинстанционният съд е постановил разпореждането си от 15.09.2009 г., с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, е върнал въззивната жалба на „К”ЕАД срещу решение № 560/01.07.2009 г. по гр.д. № 1193/2009 г. на Сливенския районен съд. В обжалваното определение въззивният съд е приел, че съгласно законовата норма на чл. 262 ГПК компетентният съд във връзка с администриране на въззивната жалба е първоинстанционния съд, че размерът на дължимата държавна такса за въззивното обжалване правилно е определен, съгласно разпоредбата на чл. 1 и чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, както и че внасянето на част от дължимата държавна такса в предходен момент/в размер на 32,52 лв./ не съставлява изпълнение на указанията на съда по отстраняване на този недостатък на въззивната жалба, както и че размерът на внесената държавна такса не може да покрие стойността на поне един от обективно кумулативно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, предвид характера на тези искове, както и обстоятелството, че въззивната жалба е подадена срещу съдебното решение по отношение и на трите уважени искове/липсва изявление от страна на въззивника за оттегляне или отказ на някои от тях/.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с въззивното определение съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, значими за изхода на спора, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Тази хипотеза ще бъде налице, когато практиката на ВКС е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, както и тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК В случая са представени шест определения на ВКС и едно тълкувателно решение на ОСГК на ВКС, като последното касае основанието по т. 1, а останалите обуславят хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поставеният процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд в обжалваното определение в противоречие с практиката на ВКС – т. 13 и т. 14 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, е за характера на връзката между обуславящ и обусловени искове и процесуалните последици от подаване на редовна въззивна жалба само срещу обуславящия иск. Така формулирания процесуален въпрос е неотносим по спора, касаещ редовността на въззивната жалба, но и приетото в тази насока от въззивния съд за характера на предявените искове е в пълно съответствие с визираните по-горе точки на ТР № 1/2001 г.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело. В конкретния случай се сочи, че въззивното определение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и са представени посочените по-горе определения на състави на ВКС. Жалбоподателят е посочил процесуалноправни въпроси, а именно -относно необходимото съдържание на съобщението по чл. 262, ал. 1 ГПК, както и при частично изпълнение указанията на съда въззивната жалба подлежи ли на връщане или на подателя следва да се дадат допълнителни указания. В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси, като е приел, че съобщението по чл. 262, ал. 1 ГПК на администриращият въззивната жалба първостепенен съд е ясно и точно формулирано, като на въззивника е указано в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 75 лв. по сметка на въззивния съд и изрично е уведомен, че в противен случай жалбата му ще бъде върната като нередовна. Обстоятелството, че въззивника с подаване на въззивната жалба е внесъл държавна такса по сметка на районния съд в размер по свое усмотрение не прави въззивната жалба редовна по някой от обективно съединените искове, тъй като същият е обжалвал изцяло първоинстанционното решение, с което са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и администриращият съд не е задължен допълнително да му указва да отстрани недостатъците на жалбата си след като веднъж му е дал необходимите правилни указания. В тази насока изводите на въззивния съд в обжалваното определение по поставените процесуални въпроси изцяло кореспондират с представената в тази насока съдебна практика.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешени от въззивния съд процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По принцип следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Твърдения, които касаят неправилност на определението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а са касационни основания по чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 281, т. 3 ГПК, които се разглеждат от съда по същество, ако е допуснато касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдебната практика по релевираните от касатора процесуалноправни въпроси относно обхвата на проверката, извършвана от първоинстанционния съд при подадена въззивна жалба и неговите правомощия при констатирани нередовности е постоянна, трайна и непротиворечива, а нормата на чл. 262, ал. 1 и ал. 2 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. Не са налице обстоятелства, предпоставящи изменението на тази практика или нейната отмяна чрез ново тълкуване на закона. Поставените процесуалноправни въпроси относно обхвата на приложение на чл. 89 ГПК, както и относно принципите на служебното и диспозитивното начало не са значими за изхода на настоящото дело, а и са неотносими за конкретния случай.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение на Сливенския окръжен съд № 435/04.11.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 608/2009 г. по частна касационна жалба с вх. № 8478/07.12.2009 г. на „К”ЕАД гр. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :