О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 16.02. 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 679 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. С. Н. , гр. С., подадена от адв. Т срещу определение № 5* от 29.05.2009 г. по ч. гр. д. № 4515/2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определението от 17.02.2009 г. по гр.д. № 15732/2008 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 28447/6.06.2008 г. на С. С. Н. за спиране изпълнението по изп.дело № 308/2008 г. на частен съдебен изпълнител М. К. с район на действие СГС като неоснователна.
Ответниците по частната касационна жалба не са подали писмен отговор.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима.
При проверка допустимостта на касационно обжалване, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното:
Обжалваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и допустимостта на касационното обжалване е обусловена от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, а именно какъв характер трябва да имат писмените доказателства за да се приложи разпоредбата на чл.524 ГПК. Поддържа се, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че за да е налице хипотезата на чл.524 ГПК при която съдът спира изпълнението жалбоподателят да докаже че притежава права върху имота, които изключват правото на взискателя. В настоящия случай жалбоподателят поддържа, че е трето по см. на чл.523, ал.2 ГПК лице в чието владение е присъдения на взискателя имот, което е титуляр на правото на собственост на оригинерно основание. Въззивният съд е приел, че поддържаното от жалбоподателя придобивно основание на правото на собственост върху имота, предмет на принудително изпълнение не е доказано с писмени доказателства, каквото е изискването на чл.524 ГПК. Твърдението, че собственик по давност не е доказано с представените писмени доказателства, а в това производство не може да доказва, че са налице предпоставките за придобиване собствеността на посоченото от него основание.
Съдът намира, че поставения правен въпрос е от значение за изхода на конкретното дело. Обжалваното определение обаче не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Не е налице неяснота, която да налага произнасяне от ВКС с оглед развитието на правото и уеднаквяване на съдебната практика.
В производството по чл.524 ГПК третото лице трябва да представи писмени доказателства в подкрепа на претендираното от него право върху имота, т.е. доказателства обуславящи правото му да владее имота и изключващи възможността да бъде отстранен от него въз основа на издадения изпълнителен лист. В тежест на третото лице е да докаже с писмени доказателства вероятната основателност на претендираното от него право, което изключва правото на взискателя. Разпоредбите на чл.523, ал.2 и чл.524 ГПК са аналогични на чл.416 и 417 ГПК от 1952 г. Съдебната практика е единна относно тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. чл. 416, ал.2 и чл. 417 ГПК /отм./. Приема се, че защита по реда на чл. 416, ал.2 и чл. 417 ГПК /отм./ може да реализира само това трето лице – владелец на имота към осъществяване на въвода, което заяви права, изключващи правото на взискателя да получи имота, като вероятната основателност на претендираното право следва да се установи пред съда с писмени доказателства. Не е на лице различно тълкуване на закона, нито има необходимост от преодоляване на противоречива или непротиворечива, но погрешна практика на ВКС. Съдът извършва преценка дали претендираното от третото лице право изключва правото на взискателя, и дали претенцията на третото лице е вероятно основателна, с оглед на представените с молбата доказателства. В случая въззивният съд е извършил такава преценка, а обосноваността на изводите му, че представените писмените доказателства не установяват вероятната основателност на претендираното от жалбоподателя право не е основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното определение, тъй като разрешаването на поставения правен въпрос от ВКС няма да доведе нито до точното прилагане на закона, нито за развитието на правото – основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5* от 29.05.2009 г. по ч. гр. д. № 4515/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: