О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
София, 25.05. 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 204 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Х. С., Д. В. Н. и Х. В. И. и тримата от гр. Т., приподписана от адв. К срещу определение № 57 от 12.02.2010 г. по ч. гр. д. № 41/2010 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е отменено определението от 13.01.2010 г. по гр.д. № 1638/2009 г. на Търговищкия районен съд, с което на основание чл.524 вр.чл.523, ал.2 ГПК е спряно изпълнението по изп.д. № 2* на ЧСИ А. З. и вместо него е постановено друго, с което е оставена без уважение молбата за спиране изпълнението по изпълнителното дело, като неоснователна.
В писмения отговор ответницата по жалбата К. В. К. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима.
При проверка допустимостта на касационно обжалване, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното:
Обжалваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.2 ГПК и допустимостта на касационното обжалване е обусловена от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за изхода на делото- за приложението на чл.435, ал.5 ГПК и чл.524 вр. чл.523, ал.2 ГПК. Поддържа се, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че за да е налице хипотезата на чл.524 ГПК при която съдът спира изпълнението третото лице /жалбоподателите/ следва да е придобило владението на имота, след завеждане на делото по което е издадено изпълняваното решение. В настоящия случай жалбоподателите са във владение на имота от 2001 г., а делото по което е издадено изпълняваното решение е от 2008 г. При тези данни въззивният съд е приел, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл.524 ГПК, а съдия- изпълнителят няма право да извършва въвод във владение срещу такова трето лице, което владее имота от преди завеждане на делото. Наруши ли тази забрана, въводът може да бъде обжалван от третото лице по реда на чл.435, ал.5 ГПК. В случая жалбоподателите са във владение на имота, предмет на въвода от преди завеждане на делото, решението по което се изпълнява, поради което не е налице хипотезата на чл.524 ГПК и е оставил без уважение молбата за спиране изпълнението.
Съдът намира, че по поставения правен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице неяснота, която да налага произнасяне от ВКС с оглед развитието на правото и уеднаквяване на съдебната практика.
Разпоредбите на чл.523, ал.2 и чл.524 ГПК са аналогични на чл.416 и 417 ГПК от 1952 г., а на чл.435, ал.5 ГПК е аналогична на чл.332, ал.3 ГПК от 1952 г. Съдебната практика е единна относно тълкуването и прилагането на посочените разпоредби. Предмет на жалбата по чл. 332, ал. 3 от ГПК /отм./ е установяване на твърдението на третото лице, че е във владение на имота преди образуване на делото, решението по което се изпълнява, и на това основание се иска отмяна на извършения от съдебния изпълнител въвод на взискателя в този имот, а предметът на определението по чл. 417 ГПК /отм./ е установяване на твърденията на третото лице, че макар да владее имота след образуване на делото, решението по което се изпълнява, то има собствени права върху него, които са противопоставими на взискателя и са защитими по исков ред. В случая въззивният съд е отхвърлил молбата за спиране на изпълнението, като е приел, че не са налице предпоставките на чл.523, ал.2 ГПК, тъй като жалбоподателите са във владение на имота преди образуване на делото, а обосноваността на изводите му, че редът за защитата на претендираното от тях право е друг не е основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното определение, тъй като разрешаването на поставения правен въпрос от ВКС няма да доведе нито до точното прилагане на закона, нито за развитието на правото – основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № №* от 12.02.2010 г. по ч. гр. д. № 41/2010 г. на Търговищкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: