Определение №281 от 3.6.2010 по ч.пр. дело №293/293 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 281
 
София,  3.06. 2010 год.
 
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,  ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на двадесет и седми май, две хиляди и десета година в състав:
 
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
                   Светла Димитрова
 
като изслуша докладваното  от съдията                  Богданова           ч.гр.д. № 293 по описа  за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. С. А. срещу определение № 1* от 8.12.2009 г. по гр. д. № 3028/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената жалба срещу определение от 8443/24.07.2009 г. по гр.д. № 12 877/2006 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата й за възстановяване срока за обжалване на постановеното по делото решение от 8.06.2007 г.
Ответникът по частната жалба В. С. Д. не е подал писмен отговор.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното:
С определение от 8443/24.07.2009 г. по гр.д. №12 877/2006 г. Софийски градски съд е оставил без уважение молбата на А. по чл.37, ал.1 ГПК /отм./, като е приел че посочените, като за причина за пропускането срока за обжалване решението на първоинстанционния съд заблуда, че изготвените от пълномощника й възражения срещу въззивната жалба на В. Д. , които тя подписала представляват нейна жалба срещу решението, както и, че едва при изпращането на делото в апелативния съд по жалба на Д. тя разбрала, че пълномощника й не е обжалвал от нейно име решението в частта му, относно присъденото й обезщетение за вреди, не съставляват особени непредвидени обстоятелства, и е отхвърлил като неоснователна молбата за възстановяване срока за въззивно обжалване. С обжалваното определение Софийски апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на А. срещу определението по съображения, че не са налице предвидените в разпоредбата на чл.37, ал.1 ГПК /отм./ предпоставки за възстановяване на срока за обжалване. Жалбоподателката не е установила наличието на особени непредвидени обстоятелства станали през течение на срока за подаване на въззивна жалба, които не е могла да преодолее, и само поради тях да е пропуснала да извърши своевременно определено процесуално действие – да подаде въззивната жалба.
Обжалваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и допустимостта на касационното обжалване е обусловена от въведените от частната жалбоподателка основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Жалбоподателката обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното от нея определение с твърдението, че същото е незаконосъобразно и несправедливо. Поддържа, че е била изненадана от факта, че процесуалният й представител не е подал въззивна жалба, че е изпаднала в заблуда относно това, че подадените две възражения срещу възивната жалба на Д. представляват жалба срещу решението на първоинстанционния съд, че недобрата правна помощ от страна на пълномощника й я е заблудило, че е подала жалба, както и че тя няма вина за пропускане на срока, тъй като се е доверила на процесуалния си представител.
Съдът в настоящият състав намира, че в изложението не е поставен правен въпрос релевантен за изхода на спора, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд е обвързан от посоченото в касационната жалба основание за допускане до касация. Противното би означавало допускането до касация да е служебно, а не това е идеята на чл.280, ал.1 ГПК. В случая липсва такъв въпрос или въпроси, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касация и невъзможност за извършване на селекция по критериите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Поддържаното в изложението касае правилността на въззивното определение, с оглед приетото, че изложените обстоятелства не обосновават извод за наличие на особени и непредвидени обстоятелства по см. на чл.37, ал.1 ГПК /отм./, което не е основание за допускане до касационно обжалване.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 8.12.2009 г. по гр. д. № 3028/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top