Р Е Ш Е Н И Е
№ 738
гр. София, 28.10.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на седми октомври, през две хиляди и девета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора ……………,
като разгледа докладваното от съдия Димитрова гр.д. № 1294/2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК/2007 г./, във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. Н., К. Н. Н. и Н. Н. Н., и тримата от гр. С., Софийска област, срещу въззивно решение № 348 от 06.11.2007 г. на Софийския окръжен съд, постановено по гр.д. № 365/2007 г., с което е обезсилено решението от 30.11.2006 г. на С. районен съд по гр.д. № 251/2005 г., в частта, с която е уважен предявения от Е. К. Х. от гр. С., Софийска област, срещу М. И. А., А. И. А., и двете от гр. С., Б. М. Н. и Н. М. Н. , и двамата от гр. С., иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Със същото решение е отменено първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен искът на Е. А. Н., К. Н. Н. и Н. Н. Н. срещу М. И. А., А. И. А., Б. М. Н. и Н. М. Н. , с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР и този искът е отхвърлен.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Ответниците по жалбата М. И. А., А. И. А., Б. М. Н. и Н. М. Н. , чрез поверениците си адв. С адв. Виолета М. , и двете от АК-София, в писмено становище оспорват жалбата. Ответницата Е. К. Х. не изразява становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предявен е иск от Н. К. Н. , б.ж. на гр. С., починал в хода на производството пред първоинстанционния съд, заличен и на негово място конституирани наследниците му Е. А. Н., К. Н. Н. и Н. Н. Н., в хода на производството пред СРС е конституирана като ищца и Е. К. Х., срещу А. Б. А. от гр. С., заличена като ответник и на нейно място конституирани дъщерите й М. И. А. и А. И. А., както и привлечени като ответници Б. М. Н. и Н. М. Н. , за признаване за установено по отношение на ответниците, че при заснемането на новия кадастър на гр. С., в сила от 28.03.2005 г., е допусната грешка в кадастралната основа, изразяваща се в погрешно заснемане на границата между имота на ищците с идентфикатор 65231.910.466 и съседния имот на ответниците с идентификатор 65231.910.511, като вярната имотна граница минава по линията 2-3-1, съгласно заключението на в.л. инж. С по изслушаната пред първата инстанция СТЕ, както и че ищците са били собственици на частта от имота на ответниците, заключена между тази линия и техния имот, с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР. С решение от 30.11.2006 г. по гр.д. № 251/2005 г., искът е уважен от С. районен съд, който е приел за доказано твърдяното от ищците наличие на грешка в кадастралната карта при нанасяне на границите на имотите.
Решението е обжалвано от ответниците и Софийският окръжен съд, за да постанови обжалваното решение е приел, че не е налице разминаване между регулационните граници, определени със заповедта от 1988 г. и границите по кадастралната карта в частта релевирана по исковата молба. Този извод на въззивния съд е правилен и законосъобразен.
Предмет на настоящия спор е част от имота на ответниците, заключена между имота на ищците и т. 2-3-1 по приетата в производството пред първоинстанционния съд СТЕ, получена в резултат на погрешно нанесена в кадастралната основа имотна граница между тях. По делото въззивният съд е допуснал и е приел съдебно-техническа експертиза, съгласно заключението на която съществуващата между двата съседни имота ограда минава по границите на имотите по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед на РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на Агенцията по кадастъра и изменена със заповед № КД-14-23-87/28.03.2005 г. и заповед № КД-14-23/15.12.2005 г. на началника на служба “Кадастър”. Така определената граница съответства и на границата между двата имота със стари пл. №№ 3* и 3896 от кв. 117 по регулационния план на гр. С., одобрен със заповед № ЛС-01-853/1988 г. на кмета на община С.. Ищците-въззиваеми не са оспорили заключението на вещото лице инж. Р по съдебно-техническата експертиза, което е прието от съда като компетентно и обективно дадено. В тази връзка следва да се отбележи, че тяхното възражение, релевирано в касационната жалба, че са били лишени от участие в производството пред въззивния съд, е неоснователно. Това е така, тъй като те са били своевременно уведомени чрез своя пълномощник адв. И, а в случай на оттегляне на пълномощието, за което няма данни по делото, те е следвало да се съобразят с разпоредбата на чл. 23 ГПК /отм./, като своевременно уведомят за това въззивния съд, пред който се е развивало производството по делото. Правилен е изводът на въззивния съд, че в производството по делото ищците не са доказали основателността на своята претенция, в това число и площта на претендираната от тях част от имота на ответниците, поради което искът им с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР, е отхвърлен. В тази връзка правилно въззивният съд е приел, че в случая не е налице грешка при изготвяне на кадастралната основа от 2005 г. за процесните парцели, тъй като липсва разминаване между регулационните граници, определени със заповедта от 1988 г. и заснетите граници по кадастралната карта, предвид посоченото в исковата молба.
Решението не е постановено при нарушение на материалния закон. Релевантните за спора доказателства, в т.ч. и изслушаните заключения на съдебно-техническите експертизи и доводите на страните, са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК/отм./, въз основа на които правилно въззивният съд е изградил своето убеждение за неоснователност на предявения иск. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР е приложена правилно към установените по делото факти.
Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./, касационната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
На ответниците по жалбата М. И. А., А. И. А., Б. М. Н. и Н. М. Н. , представлявани от адв. С адв. Виолета М. , не следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 348 на Софийския окръжен съд от 06.11.2007 г., постановено по гр. д. № 365/2007 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: