О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
София, 21.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на дванадесети май , две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Зоя Атанасова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.248 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. С. П. от гр. М. срещу въззивно решение от 29.10.2008 год. по гр.д. № 25/2008 год. на М. окръжен съд, с което е оставено в сила решението на М. районен съд от 20.07.2007 г. по гр.д. № 1087/2006 г. в частта, с която ползването на семейното жилище е предоставено на съпругата му М. В. П., на основание чл.107 СК.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по съществен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона, основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба М. В. П. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение по съществен материалноправен въпрос касаещ характеристиката на семейното жилище по смисъла на С. кодекс в противоречие с практиката на ВКС. Представя ППВС № 12/28.11.1971 г.; ТР № 30 от 9.05.1989 г. по гр.д. № 16/89 г., ОСГК; решение № 557 от 21.07.1997 г. на ВКС по гр. д. № 336/1997 г.; решение № 541 от 26.05.1992 г. по гр.д. № 1326/92 г., ІІ г.о. на ВС; решение № 324 от 19.02.1999 г. по гр.д. № 7/98г., на ВКС, ІV г.о.
Поставеният материалноправен въпрос е съществен, но не е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС. В т.1 от Постановление № 12/28.11.1971 г.на Пленума на ВС е дефинирано понятието “семейно жилище”, като такова, което обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство- съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството, ползвано през време на брака, респективно до деня на фактическата раздяла. С решението съдът се произнася само за ползването на жилището, а не и по споровете за други права върху него. В обжалваното решение е прието, че жилището в което съпрузите са живяли до 7.09.2006 г., когато е настъпила фактическата раздяла и то е задоволявало жилищните им нужди е семейното жилище по смисъла на чл.107 СК. Прието е, че независимо от проведената през 2004 г. административна процедура за промяна статута на жилищната сграда в административна, тъй като предназначението й да задоволява битовите нужди на семейството не е било променено, тя не е загубила характера на семейно жилище и може да бъде предоставена след развода за ползване от съпруга направил искане за това, независимо, че не е собственост на съпрузите, а на трето лице. Прието е, че по отношение правата на третото лице-собственик на жилището, брачният съд не следва да се произнася. В постановеното от въззивния съд решение въпросът за характера на семейното жилище е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Посоченото основание ще бъде налице когато се налага да се даде еднообразно тълкуване на закона, т.е. по повод постановеното от въззивния съд решение се налага отстраняване на противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд или преодоляване на погрешна постоянна практика. В изложението си жалбоподателят твърди, че решението на въззивния съд не е съобразено с постоянната практика на ВКС, а не че тази практика е погрешна.
Предвид изложеното следва, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 КТ, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 29.10.2008 год. по гр.д. № 25/2008 год. на М. окръжен съд, по касационна жалба на Х. С. П. от гр. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :