Р Е Ш Е Н И Е
№ 957
гр. София, 26.01.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на девети декември, през две хиляди и девета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Димитрова гр.д. № 2381/2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/2007 г./, във вр. с чл.218а, ал. 1, б. “б” и сл. ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. Д. от с. С., Софийска област, срещу въззивно решение № 286 от 07.01.2008 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. № 693/2007 г., в частта му, с която е оставено в сила решение № 88 на Софийския окръжен съд от 05.01.2007 г. по гр.д. № 391/2006 г., с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от Н. М. Д. срещу К. П. Й. от гр. Б., Софийска област, за сумата от 15 000 лв., представляваща част от претендирано обезщетение за неимуществени вреди от общия предявен в размер от 25 000 лв., претърпени в резултат от смъртта на съпруга й Ц. Д. Д. , настъпила на 23.07.2005 г., по вина на Й. В жалбата е развито оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в отхвърлената му част, като постановено при нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му и уважаване на иска по чл. 45 ЗЗД в предявения му размер от 25 000 лв., ведно със законните последици – лихви и разноски. В писмен отговор по чл. 218г ГПК/отм./ моли жалбата на ответника като неоснователна да бъде оставена без уважение.
С касационна жалба на К. П. Й. от гр. Б. въззивното решение е обжалвано в уважената му част, като същият моли то да бъде отменено и присъдените обезщетения редуцирани с оглед критерия за справедливост, предвид разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. В съдебно заседание пълномощниците му адв. Ф адв. Радинова от АК-София молят касационната жалба на ищцата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбите на страните са неоснователни.
Предявени са обективно и активно субективно съединени искове от Н. М. Д., действаща лично и като майка и законна представителка на малолетното дете Р срещу К. П. Й., искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, за обезщетения за неимуществени вреди в размер на сумата от 25 000 лв. за Н. Д. и 35 000 лв. за Р. Д. , претърпени в резултат от смъртта на съпруга й и баща Ц, настъпила на 23.07.2005 г. по вина на Й. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което са присъдени обезщетения, както следва : на Н. Д. сумата от 10 000 лв. и на Р. Д. сумата от 35 000 лв., като искът на Н. Д. за разликата до пълния претендиран размер от 25 000 лв. е отхвърлен като неоснователен. Предмет на касационно обжалване е въззивното решение изцяло – в отхвърлената и уважената му части.
Обжалваното въззивно решение е обосновано и законосъобразно.
Правилно съдът е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 45 ЗЗД. Съдът е обсъдил приключилото НОХД № 62/2006 г. на Софийския окръжен съд, по което с определение от 31.03.2006 г. е одобрено постигнатото споразумение между С окръжна прокуратура и подсъдимия К, с което той е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 123, ал.2, вр. с ал. 1 НК, затова, че на 23.07.2005 г. в м. „Конопище”, в землището на с. Н., Софийска област, по непредпазливост е причинил смъртта на Ц. Д. на 35 г., чрез действия, спадащи към правно регламентирана дейност – ловуване, представляваща дейност на повишена опасност, която е нямал право да упражнява, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца.
Предметът на спора в касационното производство се свежда до обема на понесените от ищците – съпруга и дъщеря на починалия, неимуществени вреди в резултат на деликта и до размера на обезщетението, на което те имат право, съгласно чл. 45, вр. с чл. 52 ЗЗД. Безспорно е, че починалия при ловния инцидент Ц. Д. е съпруг на ищцата Н баща на малолетното дете Р.становено е също така, приживе двамата съпрузи са били в обтегнати отношения, между тях възниквали чести скандали, но въпреки това те не са били във фактическа раздяла и смъртта на съпруга е понесена тежко от ищцата Н. Внезапната и преждевременна загуба на бащата са понесени тежко от малолетното му дете Р.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 ЗЗД се определя от съда по справедливост. При определяне на размера му съдът съобразява характера и тежестта на причинените вреди, техния интензитет и продължителност на проявление, характерът на засегнатите нематериални блага и всички конкретни обстоятелства, които имат значение за репариране на вредите и за прилагане на критерия „справедливост” по см. на чл. 52 ЗЗД. В случаите, когато се претендира обезщетение при смърт, съдът е обвързан с разрешенията, дадени с ППВС № 4/1961 г., като относно размера на обезщетението следва да се вземат предвид вида и степента на родствената близост между починалия и лицето, което претендира обезщетение, действителните отношения помежду им, възрастта на починалия и др. Съобразявайки изложените по-горе факти, правилен е изводът на въззивния съд, че предвид проблемните взаимоотношения между съпрузите преди смъртта на Д. , сумата от 10 000 лв. е достатъчна да възмезди причинените на Н. Д. неимуществени вреди, причинени в резултат от внезапната смърт на нейния съпруг. Завишаването на този размер, както и неговото занижаване, предвид депозираните жалби на страните в тази насока, би довело до накърняване на заложения в чл. 52 ЗЗД критерий за справедлиност при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при деликт. Правилен е изводът на въззивния съд, че причинените на малолетното дете Р неимуществени вреди от внезапната и преждевременна загуба на бащата са в много по-голям размер. Те не само са по-интензивни по своя характер, но са и за значително по-продължителен период от време, защото липсата на баща ще е съпроводено със силни емоционални страдания за детето през целия период от неговото израстване. Тези определени от въззивния съд размери на обезщетенията ще репарират, доколкото е възможно, неблагоприятните неимуществени последици в патримониума на ищците, причинени чрез виновното и противоправно поведение на ответника и най-пълно ще удовлетворят изискването за справедливост, установено в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, поради което касационните жалби се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
При съобразяване предмета на спора и конкретно установените по делото факти и релевантни обстоятелства, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, въззивният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
Тъй като обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основания в двете касационни жалби/ чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./, същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора направените от страните разноски по делото за настоящата инстанция остават в тяхна тежест така, както са направени.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 286 от 07.01.2008 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 693/2007 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :