О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София , 8.02.2010 г.,
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.1609 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Х. от гр. П. срещу въззивно решение № 420 от 06.07.2009 год. по гр.д. № 472/2009 год. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Плевенския районен съд от 3.04.2009 г. по гр.д. № 4647/2008 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу П. у. “А”, гр. Д., Плевенска обл., иск с правно основание чл.226, ал.2 КТ.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, и който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба П. у. “А”, гр. Д. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което е бил отхвърлен предявеният от М. И. Х. срещу ПУ “А”, гр. Д. иск с правно основание чл. 226, ал.2 КТ, въззивният съд е приел, че ищцата, жалбоподателка в настоящото производство не е доказала противозаконното задържане на трудовата й книжка от работодателя.
В изложението за допускане на касационно обжалване поставеният материалноправен въпрос, по който жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с цитираната в изложението практика, и който е от значение за изхода на делото е: следва ли ищецът по иск с правно основание чл.226, ал.2 КТ да доказва размерът на вредите, които е претърпял от незаконното задържане на трудовата книжка.
Не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
За да отхвърли иска по чл.226, ал.2 КТ с предмет обезщетение за имуществени вреди от незаконно задържане на трудова книжка въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала, след прекратяване на трудовият договор, работодателят незаконно да е задържал трудовата й книжка, а не че не е доказала размера на вредите. Въпросът за размера на вредите не е обусловил правните изводи на съда за неоснователност на иска. Поддържаното от жалбоподателката становище, че вредите са нормативно определени с разпоредбата на чл.226, ал.3, изр.2 КТ и не е необходимо доказването им от страна на работника или служителя е правилно, но в случая искът е отхвърлен защото не е изпълнена доказателствената тежест от ищцата да установи незаконното задържане на трудовата й книжка. Тъй като поставения в изложението материалноправен въпрос не е обусловил изхода на делото, следва че не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Липсата на общото основание е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, поради което не следва да се разглеждат сочените в изложението допълнителни основания по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 420 от 06.07.2009 год. по гр.д. № 472/2009 год. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :