О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София, 24.03.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 4045 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Р” Е. , гр. Б. срещу срещу въззивно решение № 49 от 28.03.2008 год. по гр.д. № 192/2006 год. на Софийски апелативен съд, с което е отменил решението на Софийски градски съд от 7.05.2002 г. по гр.д. № 1139/2000 г. в частта, с която е отхвърлен иска на С. С. К. за неимуществени вреди за разликата над 4000 лв. до 9 125 лв., а исковете на Е. С. Г. и К. С. за разликата над 1500 лв. до 7000 лв. на всяка от тях и вместо това е постановил ново, с което е осъдил „Р” Е. , гр. Б. да заплати на С. К. още 5 125 лв., на Е. Г. и К. С. още по 5 500 лв. на всяка една от тях, всички суми съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им С. С.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Поддържа се, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос касаещ солидарната отговорност при съпричиняването на вредата и от работа при други работодатели.
Ответникът по касационната жалба С. С. К. в писмения отговор изразява становище, че не е налице посоченото основание за допускане на касационното обжалване. Останалите ответници не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. при проверка допустимостта на касационното производство намира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В изложението към касационната жалба като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т. 2 ГПК-правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата.
С обжалваното решение въззивният съд е осъдил “Р” Е. , гр. Б. да заплати на основание чл.200 КТ на С. К. още 5 125 лв., на Е. С. и на К. С. още по 5 500 лв. на всяка една от тях, всички суми представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. К. С. , починал на 7.03.1996 г. от професионално заболяване. Приел е, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на жалбоподателя по чл.200 КТ за причинените на ищците вреди от смъртта на техния съпруг и баща. Изложил е съображения, че производството по отношение на ЕАД “Р”, гр. Б. е прекратено с определение от 10.04.2001 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 13.08.2007 г.
Според жалбоподателя в нарушение на нормата на чл. 53 ЗЗД въззивният съд приел, че по чл.200 КТ следва да бъде ангажирана само неговата отговорност, който е и същественият материалноправен въпрос.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В изложението не са посочени решения на съдилищата, в които е разрешен противоречиво поставения правен въпрос. Производството по делото срещу ЕАД “Р” гр. Б. е прекратено с влязъл в сила акт на съда. Поставеният правен въпрос макар и съществен не се е отразил върху решаваща воля на съда за ангажиране отговорността на жалбоподателя, защото дори и да беше доказано, че професионалното заболяване е резултат от условията на труд при двете дружества, това не намалява отговорността на жалбоподателя, тъй като при солидарна отговорност, съобразно правилата на солидарността, всеки от длъжниците отговаря за цялото задължение /чл. 53 и чл. 122, ал. 1 ЗЗД/. Останалите твърдения са свързани с неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивното решение, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което е основание за касационна обжалване по чл.281 ГПК, не обосновават приложното поле за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за да се допуска касационното обжалване на въззивно решение № 49 от 28.03.2008 год. по гр.д. № 192/2006 год. на Софийски апелативен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 49 от 28.03.2008 год. по гр.д. № 192/2006 год. на Софийски апелативен съд, по касационна жалба на “Р” Е. , гр. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :