О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София, 1.02. 2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на дванадесет и седми януари, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.1377 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. Н. от гр. С. срещу въззивно решение от 28.04.2009 год. по гр.д. № 724/2008 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 15.08.2007 г. по гр.д. № 7109/2006 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу “О. д. за п. заболявания със стационар София-град” ООД, гр. С. иск за присъждане на сумата 2200 лв., неизплатено обезщетение за срок от четири месеца, на основание чл.222, ал.3 КТ.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който е от значение за точното приложение на закона.
Ответникът по касационната жалба- “О. д. за п. заболявания със стационар София-град” ООД, гр. С. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което е отхвърлен иска на жалбоподателката за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от четири месеца, на основание чл.222, ал.3 КТ въззивният съд е приел, че работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на Н. за срок от 2 месеца, а не за срок от 6 месеца, тъй като не е работила при него през последните 10 години от трудовия й стаж. Полагането на труд по трудово правоотношение преди 2000 г. в Държавна психиатрична болница, гр. К. не налага извод, че през последните 10 години от трудовия й стаж е работила в една и съща по отношение на трудовите й функции организация или звено на бюджетна издръжка. Изложил е съображения, че трудовото правоотношение с последния работодател е продължило в периода от 1.12.2000 г. до 30.12.2005 г., т.е. при този работодател е работила през последните 5 години и не е налице условието на чл.222, ал.3 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати. Приел е, че в случая не намира приложение и издаденото на основание чл.228, ал.2 КТ ПМС № 31 от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.222, ал.3 КТ, тъй като работодателят при който е прекратено трудовото й правоотношение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е търговско дружество, а не организация или звено на бюджетна издръжка, при която е настъпило правоприемство на страната на работодателя при условията на чл.123 КТ, в който случай се запазва трудовото правоотношение.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по поставения материалноправен въпрос – дължи ли се обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца, когато работникът или служителят е работил през последните 10 години преди придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в две болнични заведения.
Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т. е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателката само е посочила това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Не е обосновано в изложението, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на нормата на чл.222, ал.3 КТ, която е ясна и не се нуждае от тълкуване и по приложението й има установена практика на ВКС, че при прекратяване на трудово правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ако е работил при същия работодател през последните 10 години. За работа при същият работодател се зачитат и случаите на запазване на трудовото правоотношение при правоприемство на страната на работодателя при условията на чл.123 КТ.
С оглед изложеното, съдът в настоящия състав намира, че по поставения в изложението правен въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 КТ, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, III гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.04.2009 год. по гр.д. № 724/2008 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :