О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
София, 8.07.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на трети юли, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. 746 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Л. И. от с. Б., Кюстендилска обл. срещу въззивно решение от 24.04.2008 год. по гр.д. № 311/2007 год. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението от 26.02.2007 г. по гр.д. № 400/2005 г. на Дупнишкия районен съд в частта му, с която И. Л. И. е осъден да заплати на К. Л. П. сумата 7500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни болки и страдания в резултат на причинено от жалбоподателя при ПТП станало на 24.04.2004 г. увреждане на лява подбедрица дистално, вътреставно , ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 24.04.2004 г. до окончателното изплащане на сумата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Правният въпрос по който въззивният съд се е произнесъл е свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Според жалбоподателя размерът на присъденото обезщетение за претърпяните от К. П. неимуществени вреди не е съобразен с обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховният касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Посочено е решение по гр.д. № 898/2006 г. на Дупнишкия районен съд, копие от което не е представено по делото.
При определяне размера на обезщетението съдът е длъжен да съобрази всички конкретно установени обстоятелства, за да приложи максимално точно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Вложеният в разпоредбата на чл.52 ЗЗД обществен критерий за справедливост не е абстрактно понятие, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, с оглед конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай. В случая въззивният съд е извършил такава преценка, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281 ГПК. С оглед различието във фактите и обстоятелствата по всяко едно от делата определеният размер на обезщетението по посоченото съдебно решения не може да бъде критерий за определяне обезщетението по настоящото дело.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение от 24.04.2008 год. по гр.д. № 311/2007 год. на Кюстендилския окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.04.2008 год. по гр.д. № 311/2007 год. на Кюстендилския окръжен съд, по касационната жалба на И. Л. И. от с. Б., Кюстендилска обл.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :