О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 4.06. 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 214 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Община С. срещу определение № 11 от 14.01.2010 г. по ч. гр. д. № 7/2010 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба срещу определение от 16.11.2009 г. по гр.д. № 1166/2008 г. на Старозагорския районен съд, с което е оставена без уважение молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски.
В писмения отговор ответника по жалбата К. Д. К. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима.
При проверка допустимостта на касационно обжалване, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното:
Обжалваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и допустимостта на касационното обжалване е обусловена от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – счита, че частната жалба следва да бъде допусната до разглеждане по същество, като се отмени обжалваното определение и му се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв.
Поставеният в изложението въпрос е за функционалната обвързаност между определението, с което се прекратява производството по делото и определението, с което са присъдени разноски за производството.
За да остави без уважение молбата по чл. 248, ал.1 ГПК първоинстанционният съд е приел , че с определение от 14.11.2008 г., с което е допълнено определение от 15.10.2008 г. в частта за разноските на частния жалбоподател е уважено искането за разноски до минимално определения размер за такъв вид защита – съгласно чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения- от 150 лв. Това определение е потвърдено от въззивния съд с определение от 18.06.2009 г. по ч.гр.д. № 116/2009 г. по описа на същия съд. Затова с решение № 86 от 20.10.2009 г. по гр.д. № 1166/2008 г. районният съд е присъдил само направените от жалбоподателя разноски за допуснатата експертиза в размер на 80 лв. Въззивният съд е потвърдил постановеното от първата инстанция определение по чл.248, ал.1 ГПК по съображения, че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските. Изложил е съображения, че с влязлото в сила определение от 18.06.2009 г. по ч.гр.д. № 116/2009 г. на Старозагорския окръжен съд въпросът за отговорността за направените от частния жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение е решен и не може да бъде пререшаван.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване.
Поставеният в изложението правен въпрос не е обусловил правните изводи на съда за неоснователност на молбата по чл.248, ал.1 ГПК. Въпроса са дължимостта на разноските е разрешен с определение на въззивния съд, което е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано по реда на чл.274, ал.3,т.1 ГПК. В това производство този въпрос би бил от значение при произнасянето от касационната инстанция за функционалната обвързаност между прекратителното определение и определението за разноските. В случая решаващите изводи на въззивния съд са обусловени именно от влязлото в сила определение, поради процесуалната недопустимост за пререшаване на въпроса за отговорността за разноските.
По тези съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, тъй като поставения от жалбоподателя правен въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда, мотивирали го да остави без уважение частната жалба. С оглед на това не следва да се обсъжда наличието на изискването по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11 от 14.01.2010 г. по ч. гр. д. № 7/2010 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: