Решение №186 от 13.4.2010 по гр. дело №4222/4222 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 186
 
София, 13.04. 2010 година
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ г.о., в съдебно заседание на седемнадесети февруари, две хиляди и десета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
                        Светла Димитрова
 
при участието на секретаря       Райна Стоименова                                             присъствието на прокурора                                                                                           като изслуша докладваното от съдията Богданова                    гр.дело №  1734  по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по молбата на Й. Б. К., действащ като едноличен търговец с фирма “Й”, гр. С. за отмяна на влязло в сила решение от 15.10.2008 г. по гр.д. № 8847/2007 г. на Софийски районен съд, в частта с която молителят е осъден да заплати на С. Т. М. сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение на претърпяни неимуществени вреди от трудова злополука, на основание чл.200 КТ.
Ответницата С. Т. М. изразява становище за оставяне без уважение молбата за отмяна, като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
В молбата за отмяна се излагат обстоятелства за нарушаване на правилата за призоваване, вследствие на което молителят бил лишен от възможността да участва по делото и да се защити. Поддържа, че неправилно районният съд приложил разпоредбата на чл.50 ГПК /отм./, като е приел, че е с неизвестен адрес, както и че в такъв случай следвало да се приложи чл.50, ал.2 ГПК /отм./, което не било сторено от съда. Тези незаконосъобразни процесуални действия по призоваването в производството пред първоинстанционния съд довели до лишаването му от участие по делото.
От данните по делото е видно, че за съдебното заседание проведено на 5.12.2007 г. от първоинстанционния съд, молителят в качеството му на ответник по делото е бил призован по реда на чл.51, ал.4 ГПК /отм./. На посочения в регистъра адрес призовката се е върнала в цялост с отбелязване от длъжностното лице връчващо призовки, че търговецът не се намира на адреса, като е напуснал същия преди повече от седем години, както и че от посочения домашен адрес не може да бъде призован, тъй като апартамента е продаден през 1998 г. Съдът е приложил разпоредбата на чл.51, ал.4, предл. 2 ГПК /отм./.
При тези данни съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като процесуалните действия извършени от първата инстанция не са опорочени. За производство пред районния съд молителят е бил редовно призован по реда на чл.51, ал.4, пр.2 ГПК /отм./. Призовката за съдебното заседание, проведено на 5.12.2007 г. е оформена по предвидения в закона ред с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./, който предвижда, че търговец, който е вписан в съответния регистър, се призовава на последния посочен в регистъра адрес. Връчващото призовки длъжностно лице е извършило надлежно отбелязване, че търговецът не се намира на адреса от повече от седем години. По този начин е установено, че търговецът е променил адреса си. Доказателства към датата на извършване на отбелязването промяната да е била надлежно вписана в търговския регистър не са представени, поради което следва да се приеме, че доводите за допуснати нарушения на правилата по призоваването по смисъла на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК са неоснователни. Молителят не е бил лишен от възможността да участвува в производството по делото поради неспазване на процедурата по призоваване, а поради неизпълнение на задължението си за вписване в търговския регистър на промяната в адреса на управление на търговското предприятие. Молителят има качеството на търговец по см. на чл.56 ТЗ и призоваването му като страна в производството по делото е по реда на чл.51, ал.4 ГПК /отм./, а не по чл. 50 ГПК /отм./, както се твърди в молбата. Разпоредбата на чл.51, ал.4 ГПК /отм./ е специална по отношение на общата по чл.50, ал.2 ГПК. Търговецът е длъжен да вписва настъпилите и подлежащи на вписване обстоятелства. В случая промяната на адреса на седалището на фирмата на молителя не е вписана в регистъра, поради което районният съд е приложил разпоредбата на чл.51, ал.4, предл.2 ГПК /отм./. Затова с доводът за нередовно призоваване и неправилно приложение на чл.50, ал.2 ГПК /отм./ не се обосновава фактически състав по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като предвидената в нормата хипотеза засяга случаи на нередовно призоваване на страната, вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до лишаване от възможността да участва в делото, какъвто не е разглеждания случай.
Предвид изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК по посочената в молбата хипотеза, поради което същата следва да се остави без уважение.
Молителят следва да заплати на ответницата по молбата направените разноски за настоящото производство в размер на 350 лв.- адвокатско възнаграждение на адв. З. Н.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
 
Р Е Ш И :
 
 
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. Б. К., действащ като едноличен търговец с фирма “Й”, гр. С. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение от 15.10.2008 г. по гр.д. № 8847/2007 г. на Софийски районен съд.
Осъжда Й. Б. К., действащ като едноличен търговец с фирма “ Й. – Й. К. ”, гр. С. да заплати на С. Т. М. направените разноски в размер на 350 лв.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top