О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№104
София, 9.02. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 2414 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ЗПАД“А”А. , гр. С., представлявано от юриск. М. Н. , против решение № 27 от 25.02.2008 г., постановено по гр.д. № 982 по описа за 2007 г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 522 от 05.07.2007 г. по гр.д. № 182/2007 г., на П. районен съд в частта му, с която ЗПАД”А”А. е осъдено да заплати на А. Н. А. от гр. П., сумата от 8 000 лв., представляваща дължимо обезщетение от А. А. за претърпени от трето лице неимуществени вреди вследствие на непозволено увреждане/ПТП/ от 05.05.2002 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, въз основа на договор № 8/2001 г. за сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” между М на отбраната и ЗПАД”А”А. гр. С., след изплащане на дължимото се обезщетение ведно със законната лихва от А. Н. А. на увреденото трето лице И. С. М., както и 432 лв. разноски по делото.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят сочи, че въззивният съд е приложил неправилно правилата за доказателствената тежест по см. на чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./, с твърдение, че не застрахователят, а ищецът по обратния иск е длъжен да представи писмен застрахователен договор по застраховка”Гражданска отговорност” – наличие на съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Посочва също така, че въззивното решение в частта му, с която застрахователят по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е осъден да заплати законната лихва върху главницата на присъденото обезщетение от датата на деликта, а не при условията на уведомление за събитие, е съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Представя съдебна практика, с което поддържа приложното поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК относно втория въпрос.
Ответниците по касационната жалба А. Н. А. от гр П. и И. С. М. от гр. С., не изразяват становище по касационната жалба и по основателността на искането за допускане на разглеждането й.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл. 283 ГПК и с обжалваем интерес над 1000 лв.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуално правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, която съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ са тълкувателните решения и постановления на ВКС и постановленията на ВС, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3.
С решението в обжалваната му част въззивният съд е приел, че предявеният обратен иск от ответника А срещу третото лице помагач ЗПАД”А”А. гр. С., е основателен, тъй като между застрахователят и Министерство на отбраната, към което военнослужещ е бил ответникът, е бил сключен договор за задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, видно от представеното по делото удостоверение, изхождащо от застрахователното дружество/л. 26 от първоинстанционното производство/, съгласно което със застрахователен договор № 8/2001 г. в ЗПАД”А”А. е бил застрахован автомобил на Министерство на отбраната ЗИЛ -130 с военен № Д*/процесния, с който е извършено ПТП от ответника/. Именно поради наличието на този документ, изхождащ от жалбоподателя, последният е бил задължен от съда, на основание чл. 152 ГПК/отм./ да представи щетата и застрахователния договор № 8/2001 г., сключен между него и Министерство на отбраната и тъй като това не е сторено, съдът е приложил нормата на чл. 128, ал. 2 ГПК/отм./ относно тези факти. Настоящата инстанция намира, че с обжалваното решение в тази част въззивният съд не се е отклонил от общото правило за разпределяне на доказателствената тежест по см. на чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./, а във връзка с това не е представена и противоречива практика, поради което в тази част не следва да бъде допуснато до касационно обжалване въззивното решение.
Вторият поставен от жалбоподателя въпрос от материалноправен характер се отнася до това, от кой момент следва да се заплати законната лихва върху главницата – от датата на деликта, или при условията на уведомление за събитие, – въпрос, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата, съдържаща се в приложените към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, надлежно заверени преписи от решения на ВКС, на Софийски градски съд и на Софийски апелативен съд.
Повдигнатият от жалбоподателя материалноправен въпрос, посочен по-горе е съществен и същият, както се посочи по-горе, е решаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Във въззивното решение съдът е приел, че законната лихва върху главницата се дължи от датата на деликта, а от част от представените като практика съдебни решения е видно, че съдилищата са приели, че тя се дължи от датата на уведомлението за събитието, респ. от датата на поканата, поради което в тази част на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 от 25.02.2008 г., постановено по гр.д. № 982 по описа за 2007 г. на П. окръжен съд, в частта му, с която е оставено в сила решение № 522 от 05.07.2007 г. по гр.д. № 182/2007 г., на П. районен съд с което е осъдено ЗПАД”А”А. , гр. С., да заплати на А. Н. А. от гр. П., сумата от 8 000 лв., представляваща дължимо обезщетение от А. А. за претърпени от трето лице неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане/ПТП/ от 05.05.2002 г., въз основа на договор № 8/2001 г. за сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” между М на отбраната и ЗПАД”А”А. гр. С., след изплащане на дължимото се обезщетение ведно със законната лихва от А. Н. А. на увреденото трето лице И. С. М..
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 27 от 25.02.2008 г., постановено по гр.д. № 982 по описа за 2007 г. на П. окръжен съд, в частта му, с която е оставено в сила решение № 522 от 05.07.2007 г. по гр.д. № 182/2007 г., на П. районен съд, с което е осъдено ЗПАД”А”А. , гр. С., да заплати на А. Н. А. от гр. П., сумата от 8 000 лв., представляваща дължимо обезщетение от А. А. за претърпени от трето лице неимуществени вреди вследствие на непозволено увреждане/ПТП/ от 05.05.2002 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 05.05.2002 г. до окончателното й изплащане, въз основа на договор № 8/2001 г. за сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” между М на отбраната и ЗПАД”А”А. гр. С., след изплащане на дължимото се обезщетение ведно със законната лихва от А. Н. А. на увреденото трето лице И. С. М..
УКАЗВА на касатора ЗПАД”А”А. гр. С. в едноседмичен срок от получаване на съобщение за определението по чл. 288 ГПК, да внесе по сметката на ВКС и да представи в деловодството на съда или да изпрати по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 97,77 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателство за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: