Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№740
гр. София, 13.10.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 5633 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийския апелативен съд № 43/24.07.2014 г. по ч.гр.д. № СП-34/2014 г., с което като е потвърдено определение от 30.05.2014 г. по гр.д. № С-8/2014 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б с-в, е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 28 ЗОПДИППД/отм./ на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество/К./, [населено място], срещу А. Т. Д. и С. Ю. Д., и двамата от [населено място], чрез налагане на обезпечителни мерки върху имуществото им, на основание чл. 23 ЗОПДИППД/отм./.
Недоволни от въззивното определение на САС са жалбоподателите А. Т. Д. и С. Ю. Д., и двамата от [населено място], които чрез пълномощника си адв. М. А. от АК-София го обжалват в срок като считат, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на спора, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно – приложими ли са в обезпечителното производство принципите на служебното начало и установяване на обективната истина; необсъждането на доказателствата, представени от жалбоподателя в обезпечителното производство, не противоречи ли на принципа на равенство, служебното начало и установяване на обективната истина в този процес; как съдът би могъл да обоснове вероятна основателност, че имуществото е придобито по престъпен ред, при оспорване от жалбоподателя на експертизите, извършени в административното производство и представяне на правоизключващи доказателства/официални документи/ относно произхода на имуществото без назначаване на съдебна експертиза. Частните касатори молят, след като бъде допуснато касационното обжалване на въззивното определение, с което е допуснато обезпечението, същото да бъде отменено като незаконосъобразно и молбата да бъде оставена без уважение.
Ответникът по частната жалба Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния си представител В. Б. – инспектор-юрист в ТД-София, в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
След преценка на доводите на частните жалбоподатели и обстоятелствата по делото, съдът намира следното :
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че молбата на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу частните касатори за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност/ЗОПДИППД/отм./, чрез налагане на обезпечителни мерки върху имуществото на частните жалбоподатели е основателна. Приел е, че спрямо А. Д. е налице наказателно преследване за деяние от посочените в чл. 3, ал. 1, ЗОПДИППД/отм./, поради което притежаваното от него и съпругата му имущество на значителна стойност подлежи на отнемане в полза на държавата, ако в производството по този закон не бъде установено същото да е придобито със средства от законни източници, като с оглед обезпечаването на бъдещите искове на К. за отнемане на имуществото по реда на чл. 4 от специалния закон, върху него следва да бъдат наложени обезпечителни мерки на осн. чл. 23 ЗОПДИППД/отм./. Фактите и обстоятелствата, обосноваващи и оборващи отнемането на имуществото имат значение за основателността на бъдещият иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД/отм./, поради което всички те не подлежат на доказване в обезпечителното производство.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че частната жалба не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като в представеното изложение за допускане на касационно обжалване, на основание чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, посочените правни въпроси от процесуално естество, в голямата си част формулирани теоретично и твърде общо, не се явяват обуславящи за изхода на делото в обезпечителното производство по чл. 23 ЗОПДИППД/, вр. с чл. 390 ГПК и в тази връзка не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Този извод следва от характера на обезпечителното производство. Предпоставките за допускане на обезпечение са посочени в чл. 391, ал. 1 ГПК – ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск (предявеният иск да е допустим и вероятно основателен) и че е налице интерес от обезпечаване на иска (нужда от обезпечаване). Изискването за преценка на вероятната основателност на иска е свързано обикновено с подкрепата му с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, респ. факта изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право, а когато ищецът не разполага с такива документи, той може да удостовери вероятната основателност на иска като изрази готовност да представи парична гаранция, освен ако молителят не е освободен от представяне на гаранция по силата на закона – чл. 391 ал. 4 ГПК. Именно изхождайки от този характер на обезпечителното производство поставените въпроси в частната жалба отнасящи се до прилагане принципите на служебното начало и установяване на обективната истина в това производство, преценката на представените доказателства и експертизите относно стойността на притежаваното имущество от лицето, обект на проверката по чл. 4, вр. с чл. 3 3ОПДИППД/отм./ с оглед разпоредбата на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, не са обуславящи за допускане или не на обезпечението на бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 3ОПДИППД/отм./. По приложението на обезпечителното производство по ГПК има установена практика, която не се нуждае от промяна, с оглед заявеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която се прилага и по отношение на обезпеченията по 3ОПДИППД, включително изискването за съответствие на обезпечителните мерки на обезпечителната нужда и интереса от запазване на имуществото с оглед осъществяване на правата при евентуално позитивно решение. Преценката винаги е конкретна – с оглед на претендираното право, заявено с искане за допускане на обезпечение, а това е конкретно посоченото като предмет на бъдещия иск имущество на лицето. Именно такава преценка е направена и от въззивния съд в обжалваното определение. С него не са разрешени поставените от касаторите въпроси, които, както се отбеляза по-горе нямат конкретен характер, поради което те не са и стояли за разрешаване, тъй като не са от значение за конкретното обезпечително производство, в което съдът преценява налице ли са предпоставките за допускане на обезпечение на бъдещия иск, така както е посочен по делото.
В заключение следва да се отбележи, че релевираните от жалбоподателите правни въпроси от процесуално естество не обуславят съдържанието на обжалваното определение. Искането за налагане на обезпечителна мярка съдържа необходимия реквизит, обосноваващ необходимостта от обезпечаване на бъдещия иск за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, а приложените към него многобройни писмени доказателства са дали основание на съда да презумира и неговата евентуална основателност.
Предвид посочения характер на обезпечителното производство, следва да се приеме, че въззивният съд в съответствие с представените доказателства, е направил основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице, за което са налице основанията по чл. 3 ЗОПДИППД, имущество, е свързано с престъпна дейност и с оглед обезпечаването на бъдещите искове на К. за отнемане на имуществото по реда на чл. 4 ЗОПДИППД/отм./, върху него следва да бъдат наложени обезпечителни мерки на осн. чл. 23 ЗОПДИППД/отм./ като фактите и обстоятелствата, обосноваващи и оборващи отнемането на имуществото имат значение за основателността на бъдещият иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД/отм./, поради което всички те не подлежат на доказване в обезпечителното производство. В тази връзка съдът е приложил точно закона в обезпечителното производство, с което е гарантирал законосъобразността на наложените обезпечителни мерки.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно определение на Софийския апелативен съд № 43/24.07.2014 г. по ч.гр.д. № СП-34/2014 г., по частна касационна жалба с вх. № Я – 94 от 04.08.2014 г. на А. Т. Д. и С. Ю. Д., и двамата от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: