2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
гр.София, ……..………2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1831 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Л. Ч. от гр. П., подадена от процесуалния му представител- адв. Н. срещу въззивно решение № 1037 от 8.06.2009г. по гр.д.№ 2076/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 29.04.2008 г. по гр. д. № 23/2008г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу “Ф.” ЕООД, гр. Я. искове за прогласяване за нищожен запис на заповед от 6.12.2005 г., с който се задължил да заплати на ответника сумата 2 611 лв.,поради противоречие на закона и заобикалянето му- чл.26, ал.1 ЗЗД, както и като привиден-чл.26, ал.2 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите за правомощията на съда при констатирани нередовности на исковата молба, за разпределението на доказателствената тежест при предявен отрицателен установителен иск, за доказателствената сила на мотивите на съдебни решения, постановени по дела водени по-рано между страните, за свободата на договаряне по см. на чл.9 ЗЗД и за възможността при едностранните абстрактни сделки да се изследват клаузите на прикритите каузални сделки.
Ответната страна – “Фамилеск” ЕООД, гр. Я. не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете за прогласяване за нищожен записът на заповед на посочените от жалбоподателя основания по чл.26, ал.1 ЗЗД-противоречие на закона и заобикалянето му, както и като привиден – чл.26, ал.2 ЗЗД въззивният съд е приел, че по делото не са установени твърдените от ищеца обстоятелства, а именно, че посочената в него сума представлява липса на парични средства, откраднати от служебен автомобил на дружеството, при изпълнение на трудовите му задължения на 6.12.2005 г., както и че същият е привиден, като прикриващ наличие на каузална сделка, вземането по която следвало да се реализира по реда на чл.211 КТ, а не на извънсъдебно изпълнително основание, от които да се направи извод, че записа на заповед е нищожен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК.
Поставените в изложението процесуалноправи въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с постоянната съдебна практика относно правомощията на съда при констатирани нередовности на исковата молба и за разпределението на доказателствената тежест по чл.127 ГПК /отм./. Въззивният съд е приел, че записът на заповед от външна страна е редовен и оспорването му от ищеца, като нищожен на посочените от него основания не е доказано, поради което исковете са отхвърлени като неоснователни. В случая обжалваното въззивно решение е съобразено с задължителната съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По въпроса за доказателствената сила на мотивите по съдебно решение водено по-рано между страните не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В цитираните решения на ВС е прието, че мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на присъдено нещо. В случая по делото е приложено като доказателство гр. д. № 3238/2006 г. на П., по което предявеният от касатора срещу ответното дружество иск за установяване недействителност на записа на заповед, като сключен при заплаха е отхвърлен. По настоящото делото касаторът е поддържал, че приложения протокол от 29.03.2007 г. за разпита на свидетелите по приложеното дело е писмено доказателство установяващо твърденията му за нищожност на записа на заповед. В съответствие с процесуалния закон и трайната съдебна практика е изводът на съда, че събраните по друго дело гласни доказателства не могат да послужат като доказателства по настоящото дело, тъй като това противоречи на принципа за непосредственост. По този въпрос не е налице основанието и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.223, ал.1 ГПК е аналогична на чл.179, ал.1 ГПК /отм./ и е относима към действието на решението в отношенията на третото лице и насрещната страна. Въпросът за установителното действие на решението е неотносим към настоящия казус, тъй като този въпрос не е разрешен от въззивния съд в атакувания съдебен акт. Поставеният въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда за неоснователност на исковете за нищожност на записа на заповед, поради което и по този въпрос не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
По поставените материалноправни въпроси за свободата на договаряне по см. на чл.9 ЗЗД, за действителността на запис на заповед с който се допуска задължаването на издателя на записа на заповед да е под условие, за възможността при едностранните абстрактни сделки да се изследват клаузите на прикритите сделки не е налице основание за допускане на касационно обжалване.Въззивното решение не противоречи на р. № 1414 от 29.10.2003 г. по гр. дело № 2264/2002 г. на II т. о. на ВКС, поради това, че разрешава различен правен казус. С него е прието, че ако в записа на заповед липсват някои съществени условия по чл. 535 ТЗ, т. е. ако записа на заповед е недействителен, при иск по чл. 254 ГПК не отпада задължението на съда да изследва дали вземането по каузалната сделка съществува или не. За първи път в касационното производство касаторът се позовава на недействителност на записа на заповед по чл. 535, т. 2 ТЗ, поради което позоваването на ТР № 1/28.12.2005 г. на ТК на ВКС се явява неоснователно. Поставеният въпрос за действителността на записа на заповед, когато с него е поето задължение под условие, е важен правен въпрос, но не и по конкретното дело, защото не е въведен в спора и по тази причина няма произнасяне от съда, т. е. така поставения матералноправен въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда в обжалваното решение. Въпросът за свободата на договаряне между страните по см. на чл.9 ЗЗД също не е от значение за изхода по конкретното дело, тъй като по този въпрос няма произнасяне от въззивния съд и той не е обусловил решаващата воля на съда. Материалноправният въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като основна предпоставка за допускане касационно обжалване на въззивното решение, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и да е обусловил изводите на съда. По въпроса за възможността при едностранните абстрактни сделки да се изследват клаузите на прикритите сделки също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съдът е приел, че записът на заповед е редовен от външна страна, по него ищецът се е задължил със сумата 2 166 лв., с което за ответното дружество е възникнала възможността да реализира вземането си по реда на чл.237 ГПК /отм./. В записа на заповед не е посочен произходът на задължението като щета, което би изключило възможността за търсене на отговорност по чл.237 ГПК /отм./, с оглед наличието на специален ред- по КТ. Не се поддържа наличие на спорни двустранни отношения между страните, произтичащи от каузална сделка и такава не е установена по делото, за да се твърди че съдът е отказал да разкрие каузалните отношения между страните. След като не се твърди задължението да произтича от договорни отношения между страните, в който случай би могло да се разкрият отношения на привидност, съдът е отнесъл искането за нищожност към едностранната абстрактна сделка и е приел, че тя не може да бъде нищожна на посочените в исковата молба основания. Поставеният въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното , Върховният касационен съд, ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1037 от 8.06.2009г. по гр.д.№ 2076/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :