6
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
[населено място], 22.03. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март, през две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 5 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е въззивно определение на Софийския апелативен съд № 1789 от 10.11.2010 г. по ч.гр.д. № 1556/2010 г., с което е оставено в сила определението от 06.10.2010 г. по гр.д. № 7265/2010 г. на С. градски съд, ГК, І отд., 1 с-в, с което е върната исковата молба на Л. Р. П. от[населено място], срещу Б. И. Б. от[населено място], на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, поради неотстраняване в срок нередовностите й и е прекратено производството по делото по отношение на този ответник.
Недоволна от определението на САС е жалбоподателката Л. Р. П., чрез процесуалния си представител адв. Н. Н. от АК-София, която го обжалва в срок и моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и същото бъде отменено като незаконосъобразно като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска и срещу двете ответници. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторката сочи, че в обжалваното въззивно определение съдът се е произнесъл по правен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Правният въпрос е свързан с начина на връчване на съдебните книжа, и по-конкретно с последователността по приложението на чл. 46 и чл. 47 ГПК, при положение, че съобщението до ответника се е върнало в цялост с отбелязване от длъжностното лице по призоваването, че по сведение на домоуправителя на блока Д. Д. на посочения адрес няма такова лице. Приложена е съдебна практика, както следва: Определение № 397/07.07.2009 г. по ч.т.д. № 333/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о. и Определение № 160/31.03.2009 г. по ч.гр.д. № 194/2009 г. на ВКС, ГК, І г.о.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2 и чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на касаторката и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно производство.
С обжалваното определение на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба по отношение на ответницата Б. И. Б., поради неотстраняване в срок нередовностите й е прието, че с разпореждане от 14.07.2010 г. исковата молба е оставена без движение от първоинстанционния съд, на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, получено от адв. Н. като процесуален представител на ищцата на 07.09.2010 г., с указание в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за адресната регистрация на Б., като в противен случай исковата молба срещу нея ще бъде върната. С молба от 13.09.2010 г. ищцата е поискала издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с адресната регистрация на Б., същото е издадено на 14.09.2010 г. и е получено от адв. Н. на 21.09.2010 г. Тъй като в указания срок, за удължаване на който не е направено искане от ищцата, не са изпълнени указанията на съда, съдът е върнал исковата молба по отношение на Б. и е прекратил производството по делото в тази част. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че в случая не е приложима нормата на чл. 47, ал. 1 ГПК, тъй като не са налице данни, че ответницата Б. не може да бъде намерена на посочения адрес и не може да се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, а са налице данни, че ответницата Б. въобще не живее на посочения адрес, поради което правилно първоинстанционният съд е дал указания на ищцата да ангажира доказателства за адресната регистрация на ответницата и тъй като те не са изпълнени в срок, исковата молба срещу нея е била върната.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с въззивното определение съдът да се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Тази хипотеза, съгласно т. 2 от ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС ще бъде налице, когато практиката на ВКС е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, както и тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд и решенията по реда на чл. 290 ГПК, каквито в настоящия случай не са представени. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В случая са представени две определения на ВКС, които обуславят хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело. В конкретния случай се сочи, че въззивното определение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и са представени посочените по-горе определения на състави на ВКС. Жалбоподателят е посочил процесуалноправни въпроси, свързани с начина на връчване на съдебните книжа, и по-конкретно с последователността по приложението на чл. 46 и чл. 47 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси, като е приел, че в случая не са приложими нормите на чл. 46 и на чл. 47, ал. 1 ГПК, тъй като не са налице данни, че ответницата Б. не може да бъде намерена на посочения адрес и не може да се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, а са налице данни, че ответницата Б. въобще не живее на посочения адрес, поради което правилно първоинстанционният съд е дал указания на ищцата да ангажира доказателства за адресната регистрация на ответницата и тъй като те не са изпълнени в срок, исковата молба срещу нея правилно е била върната като нередовна. Това е така, тъй като когато връчването чрез поставяне на обявление се осъществява по отношение на ответника, съдът преценява неговата редовност едва след като получи доказателства за адресната му регистрация. Когато връчителят е удостоверил в разписката към съобщението, че адресатът въобще не обитава адреса, не е необходимо съдът да изчаква извършването на други усилия за лично връчване, а указва на ищеца да представи доказателства за адресната регистрация на ответника. В този случай е безсмислено да се поставя уведомление на място, за което не е сигурно, че е постоянен или настоящ адрес на ответника, тъй като фикцията за връчване при поставяне на уведомление е уредена в чл. 47, ал. 5 ГПК и тя се прилага след като са налице всички предпоставки за това. В тази насока изводите на въззивния съд в обжалваното определение по поставения процесуален въпрос изцяло кореспондират с представената в тази насока съдебна практика. В този аспект поставения въпрос за последователността по приложението на чл. 46 и чл. 47 ГПК, при положение, че съобщението до ответника се е върнало в цялост с отбелязване от длъжностното лице по призоваването, че по сведение на домоуправителя на посочения адрес няма такова лице, не е обусловил изхода на спора и не представлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По принцип следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Твърдения, които касаят неправилност на определението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а са касационни основания по чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 281, т. 3 ГПК, които се разглеждат от съда по същество, ако е допуснато касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдебната практика по релевираните от касаторката процесуалноправни въпроси, свързана с начина на връчване на съдебните книжа е постоянна, трайна и непротиворечива, а нормите на чл. 46 и чл. 47 ГПК са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Не са налице обстоятелства, предпоставящи изменението на тази практика или нейната отмяна чрез ново тълкуване на закона.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение на С. апелативен съд № 1789/10.11.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 1566/2010 г. по частна касационна жалба с вх. № 10885/01.12.2010 г. на Л. Р. П. от[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :