2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София, 23.02.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д.908 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Л. Г. от[населено място], чрез пълномощника Н. Ц. срещу въззивно решение от 27.01.2010 г. по гр.д. № 2853/2008 г. на С. градски съд, с което е отменено решение от 22.05.2008 г. по гр.д. № 12401/2007 г. на С. районен съд и вместо него е постановено друго, с което жалбоподателят е осъден да заплати на “П., рехабилитация и отдих” Е.,[населено място] на основание чл.203, ал.1 КТ сумата от 1140 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос, разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Представя копия от определения на състави на ВКС.
В писменния отговор на касационната жалба ответникът “П., рехабилитация и отдих” Е.,[населено място] изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
По поставения в изложението процесуалноправен въпрос относно правомощията на въззивния съд разглеждащ спора по същество да даде правна квалификация на спорното материално право не е налице приложното поле на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, дадени в обжалваното решение на въззивния съд и влязло в сила решение на друг съд, независимо от степента му в системата на съдебната йерархия. В случая съдът е квалифицирал предявеният иск по чл. 203, ал. 1 от КТ въз основа на заявените в исковата молба обстоятелства, на които се основава той и на искането, а именно, че претенцията за заплащане на сумата 1140 лв. е за причинена на дружеството загуба при и по повод изпълнение на трудови задължения от жалбоподателя. Сочените три определения на състави на ВКС са неотносими към спора, тъй като с тях не е дадено разрешение на поставения въпрос и те не формират сила на пресъдено нещо.
Предвид изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.01.2010 г. по гр.д. № 2853/2008 г. на С. градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :