2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
гр.София, 1.02. 2011 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 557 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. А. и Н. П. А. и двамата от[населено място], подадена чрез процесуалния им представител- адв. Р. В. срещу въззивно решение № 2 от 6.01.2010г. по гр. д. № 466/2009г. на В. апелативен съд, с което е потвърдено решение № 104 от 10.04.2009 г. по гр. д. № 520/2008г. на Ш. окръжен съд, с което предявения от И. Я. К. и С. В. К. срещу В. В. А. и Н. П. А. иск за унищожаване на сключения между тях предварителен договор от 25.03.2008 г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ първи етаж от жилищна сграда, заедно с две избени помещения и 1/4 ид.ч. от поземления имот в който е построена, идентифициран като УПИ Х – 7123 в кв. 410 по плана на[населено място] на основание чл. 28, ал.1, пр. 1 ЗЗД, поради грешка в предмета на договора, отнасяща се до съществени недостатъци на сградата е уважен, и А. са осъдени да върнат на Кавръкови на основание чл.34, ал.1 ЗЗД сумата 6 500 лв., получена на основание предварителният договор, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба- 5.06.2008 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответниците по касационната жалба И. Я. К. и С. В. К. в писмения отговор изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да потвърди решението на Ш. окръжен съд, с което е уважен иска на С. и И. Кавръкови за унищожение на сключения[населено място] и Н. А. предварителен договор, поради грешка в предмета на договора, съединен с иск за връщане на платеното капаро В. апелативен съд е приел, че същият не е бил развален/прекратен, нито по взаимно съгласие, нито по едностранно волеизявление на някоя от страните, поради което към момента на предявяване на иска договорът е обвързвал страните с облигационно-правните си последици. Приел е, че се касае до грешка в предмета на договора, изразяваща се в несъответствие между възприетото от Кавръкови- купувачи по предварителния договор и действителното фактическо положение за състоянието на сградата и нейната годност да се използва за жилище, респ. за нейната стойност.
В изложение за допускане на касационно обжалване като основания се сочат разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т.2 и т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос- допустими ли са искове за унищожаване на вече прекратен договор и за връщане на даденото по такъв договор на основание чл.28, ал.1, пр.1 и чл.34, ал.1 ЗЗД. Според жалбоподателите по този въпрос, който е от значение за изхода на делото липсва съдебна практика, поради което същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По поставения процесуалноправен въпрос не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Допускането на обжалваното решение до касационен контрол е в зависимост от наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно правния въпрос да е от значение за изхода по конкретното дело. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая поставения правен въпрос не е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. За да уважи предявените искове с правно основание чл. 28, ал.1, пр.1 и чл.34, ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел, че предварителния договор не е бил развален/прекратен, нито по взаимно съгласие, нито по едностранно волеизявление на някоя от страните, поради което към момента на предявяване на иска същият е обвързвал страните с облигационно-правните си последици. Или, поставеният от жалбоподателите въпрос – допустими ли са искове за унищожаване на основание чл.28, ал.1, предл. 1 ЗЗД на вече прекратен договор не е обусловил изводите на съда за да приеме, че предварителния договор подлежи на унищожаване, поради грешка в предмета на договора. Изискването в изложението да се посочи определен правен въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение не е изпълнено от жалбоподателите, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, което пък не дава възможност да се извърши преценка налице ли е посоченото от тях специално основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос – унищожаване на предварителен договор, поради грешка в предмета и осъждане да се върне даденото по този договор, в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани и представени са следните решения: решение № 2275 от 18.10.1974 г . по гр.д. № 1695/1974 г. на ВС, І г.о. ; решение № 38 от 3.06.1974 г. на ОСГК на ВС по гр.д. № 30/1974 г. и решение по гр.д. № 203/1997 г. на ВКС, 5 чл.състав. С това се обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Така поставения въпрос не обосновава наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложеното, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за унищожаване на предварителен договор, поради грешка в предмета и осъждане да се върне даденото по този договор, касае основанието на предявените искове по които съдът се е произнесъл, но това не означава, че е формулиран правен въпрос решен в обжалваното решение, от значение за изхода на делото. Задължение на жалбоподателите е да изложат ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Определен правен въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение не е посочен от жалбоподателите, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касационният съд не може да извлича правният въпрос от касационната жалба или изложението, с оглед принципа на диспозитивното начало и равнопоставеност на страните в процеса.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2 от 6.01.2010г. по гр.д.№ 466/2009г. на В. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :