2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 814
гр.С., ……..………2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1903 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. М., С. К. С., Д. И. С., К. И. С. и В. И. С. срещу въззивно решение № 439 от 16.01.2009г. по гр.д.№ 1294/2006г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 29.07.2004 г. по гр. д. № 2873/2003г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. община срещу Л. М. Д., действаща като едноличен търговец с фирма “Л.- Л. Д.”, Р. В. Д., М. В. Д., Г. Н. М. и И. Г. С. искове с правно основание чл. чл.97, ал.1 ГПК /отм./ вр. чл..26, ал.1, пр.1 ЗЗД, като вместо това е постановил ново , с което е прогласил за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот- магазин за мъжка и дамска конфекция, находящ се в гр. С., ж.к. “Х. Д.”, ул. “М.”, бл.55-А, вх.А, помещение 2, със застроена площ от 59.84 кв.м., поради противоречие със закона.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът С. община в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Останалите ответници не са подали писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
Софийски градски съд е обявил за нищожен договор от 27.01.2000 г., с който Л. М. Д., Р. В. Д. и М. В. Д. са продали на Г. Н. М. и И. Г. С. недвижим имот- магазин за мъжка и дамска конфекция, находящ се в ж.к. “Х. Д.”, ул. “М.”, бл.55-А, вх.А, помещение 2, със застроена площ от 59.84 кв.м., поради противоречие със закона. Приел е, че към датата на сключване на договора за покупко-продажба, предвидената в ЗППДОП /отм./ забрана за извършване на разпоредителни сделки с имоти, придобити по реда на чл.35 от същия е нарушена, поради което като сключен в противоречие с чл.41, ал.2 ЗППДОП /отм./ е нищожен.
В изложение за допускане на касационно обжалване като основания се сочат разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото свързан с правния интерес у ищеца от предявяването на иск по чл.26, ал.1 ЗЗД. Този въпрос бил разрешен в противоречие с представените по делото решения, с което се обосновава наличие на хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, както и че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представените от жалбоподателите решения по гр. д. № 692/2007 г. и по гр.д. № 238/2007 г. на Софийски окръжен съд не обосновават приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като няма данни да са влезли в сила. Решение по гр.д. № 2356/2003 г. на Софийски апелативен съд е отменено с решение на ВКС по т.д. № 551/2004 г. Съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за да е налице соченото основание правният въпрос от значение за изхода на делото трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или на решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по този въпрос.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационното обжалване е налице в случаите, когато решението на ВКС по повдигнат от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на неясни или непълни правни норми, с което ще съдейства за развитието на правото. В случая по въпроса за правния интерес на общината от предявяване на иск по чл.26 ЗЗД е налице последователна и непротиворечива практика на ВКС в която е обоснован правният интерес от предявяване на иск с това, че продавача по приватизационния договор по чл.35 ЗППДОП /отм./, като орган по чл.3 от същия закон има задължение да упражнява контрол за изпълнение на задълженията, поети при приватизация на общинска имущество, което задължение следва да упражнява в обществен интерес. Въз основа на чл.41, ал.2 ЗППДОП /отм./ продавачът по приватизационния договор може да упражнява контрол върху изпълнение на задълженията на купувача, поети с приватизационния договор. За възможността на ищеца да иска прогласяване нищожност на сделка, сключена в нарушение на закона между страните по последващата сделка / в случая ответниците по иска/, не е необходимо интересът да е пряк, достатъчен е евентуален интерес.
В изложение за допускане на касационно обжалване е поставен материалноправният въпрос за нищожността на последваща отчуждителна сделка, извършена от купувач по приватизационен договор, сключен по реда на чл.35 ЗППДОП /отм./, в рамките на забранителния по договора и закона петгодишен срок, Поддържа се, че по този въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Представени са решения на съдилищата.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставения материалноправен въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
На поставения правен въпрос е дадено разрешение в решение № 16 от 23.03.2009 г. по т.д. № 442/2008 г. на ВКС, І т.о., че отчуждителната сделка, извършена от купувач по приватизационен договор, сключен по реда на чл.35 ЗППДОП /отм./, в рамките на забранителния петгодишен срок, установен в чл.41, ал.2 ЗППДОП /отм./ е нищожна по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. Прието е, че разпореждането с такъв имот при императивната забрана за това в определен от закона срок, води до неговата нищожност по см. на чл.26, ал.1 ЗЗД. Решението е постановено по реда на чл.290 ГПК вр. чл.291 ГПК. Или, поставеният материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение, поради което предпоставките по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК не са налице, и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Съгласно ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС когато обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквена чрез постановяване на решение по реда на чл.291 ГПК, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, независимо от наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешаване на същия въпрос. По този въпрос не е налице и основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като е налице задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
За първи път в касационното производство се поставя въпроса за това следва ли да бъдат конституирани като ответници по иска по чл.26, ал.1 ЗЗД наследниците на съпруга на едноличния търговец, участвали като продавачи по сделката. Поддържа се, че конституирането им е в противоречие с ТР № 2/2001 г. Поставеният въпрос не е разрешен с обжалваното решение, защото не е въведен в спора и по тази причина няма произнасяне от съда, т. е. така поставения въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда в обжалваното решение. Въпросът, нищожността на договор за продажба на недвижим имот води ли автоматично до нищожност на нотариалния акт в който е материализиран също не е обуславящ за изхода на конкретното дело. Съдът е прогласил за нищожен договора. Забраната на чл.41, ал.2 ЗППДОП /отм./ за прехвърляне на приватизиран обект не води до нищожност на нотариалното действие по см. на чл.472 ГПК /отм./ вр. чл. 470 ГПК /отм./, а до нищожност на самата сделка на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Поставеният въпрос за приложимостта на нормата на чл.41, ал.2 ЗППДОП /отм./ по отношение на договори сключени при действието на ЗПСК не е разрешен в обжалваното решение, поради което същият не е обусловил решаващите му изводи и по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като основна предпоставка за допускане касационно обжалване на въззивното решение, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и да е обусловил изводите на съда.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 439 от 16.01.2009г. по гр.д.№ 1294/2006г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
3